Форум Муза - And it's all about the books ...

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 8 Гости :: 1 Bot

iv_an, kostilka

Най-много потребители онлайн: 468, на Сря 10 Ное - 20:49
Top posters
Дийдра (4000)
 
Raven (3260)
 
djenitoo (2869)
 
Alex (2308)
 
Topcho (2071)
 
Zhu (1253)
 
krasy (1195)
 
PlamS (1162)
 
gabolinno (977)
 
Ellendary (946)
 




You are not connected. Please login or register

Муза » Книги » Ревюта » “Всичките наши тела” и други истории от Георги Господинов (ревю)

“Всичките наши тела” и други истории от Георги Господинов (ревю)

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Дийдра


Админ
Админ

Издател: Жанет 45
Корица: Люба Харева

Ако по принцип не си падате по разказите, сигурно се чудите, “Какво изобщо може да се предаде със свръхкратък разказ?” Не много, но в ръцете на ловък с думите писател – достатъчно. Идея. Емоция. Цял живот. Пътешествие във времето и пространството, което може да отнеме секунди, но да остане в сърцето с топлина, носталгия, тъга, смях.

Малко по малко, среща след среща, разбирам все по-добре защо някои познати толкова хвалят Георги Господинов. В същото време разбирам защо други изобщо не го харесват. С разказите на Господинов няма епични светове, заплетени сюжети и всичко останало, което сме свикнали да търсим. Те са чиста емоция, облечена в думи. Няма да докоснат всеки, не винаги успяват и с мен, но получи ли се, е прекрасно.

Иска ми се да споделя много цитати, но всеки цитат е цял разказ, а отметките ми са толкова много, че книгата не се затваря като хората. Забавни и тъжни. Затрогващи. Романтични и тъжни. Да, повечето са тъжни по един или друг начин, често с чувство за носталгия, още по-често ме оставят с тъжна усмивка.

Първата ми среща с автора беше с илюстрованото издание на прочутата “Сляпата Вайша”, която не ме остави възхитена, но когато след известно време търсех български автор в библиотеката и пред погледа ми попаднаха книгите на Георги Господинов, реших да пробвам малко по-сериозно – “И всичко стана луна” и “И други истории”. Някои разкази ме трогнаха, в други сякаш нещо липсваше, като че бяха недовършени, чернови, като че нещо се губеше при превода от ума на автора до моя. В първата преобладаваха първите, във втората – вторите.

После излезе “Всичките наши тела” и вече знам – ще продължавам да чета разкази.

Въпросът е – искам ли да прочета и “Физика на тъгата”? Моите лични предпочитанията са насочени към романите, но талантът на Господинов сякаш действа в обратната посока. Предполагам някой ден пак ще се озова пред онзи ред в библиотеката и решението ще се вземе само.

https://www.facebook.com/SupernaturalBGFans

Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите

Активни теми за днес