Индекс
Във втората книга обстановката става по-тежка от тази в първа книга. Има много неща, които се разкриват малко по малко, но има нови, които изскачат. На човек му се струва, че цялата схема от тайни е по-голяма от самия свят. Беше ми страшно интересно да науча повече, но колкото повече научавах, толкова повече ми бе някак тежко. Някои от героите имат наистина изкривени разбирания и ме караха да се ядосвам на пръв поглед нелогичните им действия. В действителност бях учудена колко добре разбирам защо Джуалиана Багът е написала поредицата по този начин. Имах чувството, че с нея мислим еднакво. Някак знаех какво ще се случи с героите, но се изненадах от начина, по който се случи. Това беше една книга, която в един момент е предсказуема, а в следващия - не.
Случиха се много неща с главните герои. Те преживяха още повече сътресения и нямам идея дали ще успят да се възстановят. Обожавам факта, че Преша е представена като много смело момиче. Тя помага на другите, но и остава да й помогнат. Тя е силна, когато е с Брадуел, Ел Капитан и Хелмут. Страхотен екип са и имат много силна връзка. През цялото време бях на тръни заради тях. В подобен тип книги винаги се чудиш дали няма да има някаква неприятна изненада свързана с любимите ти герои. Никой не ги обича.
Хареса ми по какъв начин се разви приятелството между Брадуел, Ел Капитан и Халмут. Адски са изобретателни и се допълват.
Случващото се Купола буквално ме изкара извън нерви. Там стават най-ужасните неща, които дори не съм си и помисляла. Толкова труд се хвърля само заради едничката власт. Горкият Партридж трябва да премине през много изпитания. Ако бях на негово място не знам дали щях да успея. Добре, че имаше кой да му помага.
Имаше други части от книгата, които ме дразнеха и това бяха главите с Лайда. Харесвам я, но имам чувството, че героинята е много раздвоена. В един момент е толкова силна, изобретателна и знае какво прави, а следващия е по-невежа и от децата. Положителното при нея е, че бързо схваща.
В „Сраснати” пътят пред, които се изправят героите е още по-трънлив от началото. Джулиана Багът определено не изневерява на стила си. Лично на мен много ми хареса как разви историята във втората книга. Смятам, че наистина си заслужава да се запознаете с историята на Чистите и Нещастниците.
Последната промяна е направена от Raven на Сря Авг 27, 2014 11:43 am; мнението е било променяно общо 1 път
Особено ми хареса това, че хем си знаела какво ще се случи, хем си останала изненадана от начина, по който е станало. Това показва, че авторката си движи действието по някаква силна логика, за която читателят може да се догадѝ, но въпреки това успява да поднесе изненади. Даже не бих отказала малко повече спойлери 
От опит знам, че щом четеш антиутопия спойлерите са враг. Ако искаш мога да ти дам един напълно безобиден. Корицата е спойлер и като започнеш да четеш ще разбереш какво имам предвид.
