Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Top posters
Дийдра (3835)
 
Raven (3245)
 
djenitoo (2868)
 
Alex (2308)
 
Topcho (1900)
 
Zhu (1253)
 
krasy (1195)
 
PlamS (1162)
 
gabolinno (977)
 
Ellendary (943)
 




You are not connected. Please login or register

 » Advanced Search

Търсенето даде 1 резултат

Заглавие: "Всяко мъртво нещо"

Автор: Джон Конъли

Поредица: Чарли Паркър #1



Топчеста оценка: 5 звезди

Покрай Дийдра и аз този януари препрочетох „Всяко мъртво нещо“ и със задоволство потвърдих, че Конъли е от авторите, с които повторните срещи никога не омръзват.


Тази книга поставя началото на кръстоносния поход на Чарли Паркър срещу всички форми на злото – зримо и незримо. Тук се преплитат два случая – личното разследване на Чарли на убиеца на съпругата и дъщеря му, и издирването на изчезнало момиче, за което го наемат. Между двата случая няма нищо общо, освен че зад тяхното извършване стои нещо чисто и изначално зло, и единствено Чарли може да го спре.



Когато четох тази книга за първи път, още не си давах сметка, но по-нататък, след още томове на Конъли осъзнах една от най-важните причини той да е на върха на класацията ми за хорър автори – начинът, по който представя злото. Конъли работи с целия диапазон на сивото, когато описва своите герои. Има чисти и невинни жертви, има добри хора, с петна върху съвестта си, оставени от малодушие или необходимост, престъпници с дела, извършени по първични инстинкти, тъпота, жестокост и садизъм. Но при него присъства и нещо повече – първичното зло. Същества, родени зли, а не пречупени или извратени по някакъв начин от обстоятелства. Същества, които изпитват удовлетворение единствено от унижението и болката на други.


Винаги ми е било по-комфортно да мисля, че мрака у хората не съставлява от цялото, че е бил провокиран поне в известна степен и че при дадени условие е възможно отново да се отдръпне и да се намери място за нещо светло и добро. Затова и идеята, че такъв вариант не съществува и никога не е съществувал ме ужасява не по-малко от страховитите картини на престъпления, които Конъли рисува, при това доста графично. Идеята за изначалното зло категорично не е нещо ново. Всъщност, тя е стара колкото света. Черно-бялото разделяне винаги е било по-лесно и по-удобно. Отново обаче искам да изтъкна, че Конъли не се задоволява само с тази поляризация. Той запълва целия промеждутък и извежда нова, по-висша, по-необхватна и по-страховита категория Зло. А срещу него... на практика няма от същия калибър Добро, което да му се опълчи. Имаме само Чарли и неговата малка команда.


Интерпретацията на Конъли, особено в следващите книги, ме е докосвала като много малко други автори. Във „Всяко мъртво нещо“ злото има все още човешки облик. Отвратителен, потресаващ, но човешки. Но и тук започва да се прокрадва идеята, която ще бъде затвърдена по-късно, че тези ужасяващи човешки останки са част от общото Зло; че дори и да победиш едно от тях, като от посечена хидра, Злото като пипала ще пусне десет други на тяхно място.

След всичко казано може да стигнете до извода, че „Всяко мъртво нещо“ е много тежка книга. Така е. Но същевременно така ще ви хване, ще ви накара да затаите дъх и да не я пуснете, докато не свърши. А после да се върнете и да прочетете отделни абзаци заради самото удоволствие. Джон Конъли е поет – борави с думите с такава лекота и прецизност,така преплита разказа си, че улавя в тази мрежа читателя и го кара да се предаде доброволно. С Дийдра имахме различни мнения за превода (честно казано, не съм сигурна дали четохме един и същ) – аз бях доволна, тя – не; но и двете се съгласихме, че пише много увлекателно. Поне за мен, Конъли пише много красиво, но и много близко, така че да ме стигне, да ме докосне; и в рамките на една страница може да ме накара да тръпна от ужас и да се превивам от смях.


Защото това, което спасява „Всяко мъртво нещо“ да не се превърне в клъбце безупречно написан мрак е колко забавна е всъщност и колко приятни са героите.Чарли Паркър – Птицата е изключително обаятелен герой, освен че е много добър разказвач. Гарантирам ви, че още преди да преполовите книгата, ще искате 1/ да го гушнете и да го утешите; 2/да му теглите една, когато се впуска без подкрепления да го пребият; 3/да имитирате заедно с него акцента на някой не особено симпатичен. За comic relief ефекта споделят и Ейнджъл и Луис – може би една от любимите ми двойки изобщо – които помагат на Чарли, а извън това се занимават с полузаконни (или съвсем не) дейности. Заедно със също толкова оправната психоложка Рейчъл, всички те сформират компания, която прави дори това пътуване в мрака приятно.


Ако съберете смелост, изключително горещо препоръчвам както тази, така и всички останали книги на автора. Ако имам право на една препоръка тази година, то без колебание ще посоча Джон Конъли. Затова и ви приканвам – заслушайте се в шепота от мрака, където се крие всяко мъртво нещо.


П.П. И ако намерите тази и първите книги от поредицата - грабвайте ги и си ги отнасяйте вкъщи, защото са кът на пазара.
Search in: Ревюта  Тема: "Всяко мъртво нещо" - Джон Конъли (ревю)  Отговори: 1  Видяна: 149

Търсенето даде 1 резултат

Върнете се в началото

 

Активни теми за днес