Много ми стана интересно докато четох и затова и аз реших да се включа в дискусията.
И ще кажа същото като момичето преди мен - не им се давайте.
Аз лично непрекъснато си имам проблеми в училище, заради голямата си уста и - представете си - от това, че се защитавам.Тоест тези наши "момичета", ако могат така да се нарекат, от класа са толкова надути и заслепени, че си мислят, че никой няма право да им отвръща с нещо.Още в началото на годината започнаха да ми правят проблеми и то от нищото.Сега като ме видят вече започват със скритата злоба и се усмихват все едно са отишли да се снимат за модно ревю.И се преструват като пълни идиоти.Даже не се опитвам и да говоря с тях, като видя фалшива усмивка и се махам, не ми се занимава с такива хора.
Но по принцип продължават да си ме мразят.Аз винаги съм била такъв човек, който не се интересува от това какво мислят и какво говорят другите.Но пък и не е много приятно като знаеш, че са те намразили или нещо такова.
И всичко това стана в новото ми училище - в старото винаги сме си имали проблеми и понякога ми идеше да избия всички хора от класа, но в крайна сметка не сме били чак толкова двулични.А пък горките лигли, с които сега уча, така яко ги е ударил пубертета, че не знаят къде се намират.И са си направо жалки, защото е смешно как един човек, от който се очаква да се държи малко по-зряло и възпитано, се превръща в още по-голям простак, отколкото си е.
Има и други момичета от класа, които пък непрекъснато ми хвърлят някаквите злобни погледи и аз вече започвам да се чудя имат ли психически проблеми или не.Защото нищо не съм направила на никого, ама какво да се прави - има ги всякакви.
О, и да не забравяме едно момче от съседния клас, което винаги когато мина покрай него ми казва нещо обидно или ме гледа все едно съм извънземно.Уж сме големи, а се държат като лигльовци от пети клас, когато всички си говореха зад гърбовете и се чудеха на кой да направят гадно.Просто ги оставям да си мислят каквото си поискат и така си ми е добре.Пък и съм над тези неща.
Най-важното е да не се опитвате да бъдете като другите, защото е много по-хубаво човек да бъде себе си.Това да се правиш на друг, за да може да се харесаш на някого го мразя повече от всичко.И мен колкото и да ме мразят аз съм си все същата.Така че изобщо да не ви интересува иии това е.

ПП:Пускам поста, ама сигурно няма да се прочете от много хора, защото точно днеска съм се разписала и аз.. xD