Latest topics
» Зад маската на дявола | Николай Пенчев (ревю)
Today at 4:05 am by kostilka

» Предавам нататък
Нед Юли 16, 2017 11:55 am by Topcho

» "Алиса и петък вечер" (ревю)
Вто Май 30, 2017 11:01 am by Дийдра

» Raven / IvShadow представя новата рубрика - Време за книги
Нед Май 07, 2017 11:11 pm by Mariq123

» Riddle .
Нед Май 07, 2017 11:08 pm by Mariq123

» Коментари на дневниците
Нед Май 07, 2017 11:03 pm by Mariq123

» СЪОБЩЕНИЯ
Нед Май 07, 2017 10:53 pm by Mariq123

» Последната империя | Брандън Сандерсън (ревю)
Сря Май 03, 2017 1:06 pm by radost123

» "Аз преди теб" - Джоджо Мойс
Вто Май 02, 2017 8:03 pm by gery777

» Nerve (ревю)
Чет Апр 27, 2017 10:12 pm by debora

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 11 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 10 Гости :: 2 Bots

kostilka

Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Top posters
Дийдра (3864)
 
Raven (3245)
 
djenitoo (2868)
 
Alex (2308)
 
Topcho (1917)
 
Zhu (1253)
 
krasy (1195)
 
PlamS (1162)
 
gabolinno (977)
 
Ellendary (943)
 




You are not connected. Please login or register

 » Книги » Ревюта » Fuzzy Nation | Джон Скалзи (ревю)

Fuzzy Nation | Джон Скалзи (ревю)

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Fuzzy Nation | Джон Скалзи (ревю) on Чет Юли 07, 2016 9:14 pm

Дийдра


Админ
Админ
Ревю на първата ми книга от този автор или иначе казано, представяне на началото на любовната ми афера с писането на Скалзи 453

Ама сериозно, още от името я харесах. След като прегледах всичките му заглавия, ми се иска да можех да го наема да ми помага с моите, защото в 99% от случаите ме затрудняват. Но това ревю не е за мен, само за новата ми любов.


Очевидно, това ще е супер сериозно и рационално ревю. Поне мога да започна с официалното описание.

Описание:
Jack Holloway works alone, for reasons he doesn't care to talk about. Hundreds of miles from ZaraCorp's headquarters on planet, 178 light-years from the corporation's headquarters on Earth, Jack is content as an independent contractor, prospecting and surveying at his own pace. As for his past, that's not up for discussion.

Then, in the wake of an accidental cliff collapse, Jack discovers a seam of unimaginably valuable jewels, to which he manages to lay legal claim just as ZaraCorp is cancelling their contract with him for his part in causing the collapse. Briefly in the catbird seat, legally speaking, Jack pressures ZaraCorp into recognizing his claim, and cuts them in as partners to help extract the wealth.

But there's another wrinkle to ZaraCorp's relationship with the planet Zarathustra. Their entire legal right to exploit the verdant Earth-like planet, the basis of the wealth they derive from extracting its resources, is based on being able to certify to the authorities on Earth that Zarathustra is home to no sentient species.

Then a small furry biped—trusting, appealing, and ridiculously cute—shows up at Jack's outback home. Followed by its family. As it dawns on Jack that despite their stature, these are people, he begins to suspect that ZaraCorp's claim to a planet's worth of wealth is very flimsy indeed…and that ZaraCorp may stop at nothing to eliminate the "fuzzys" before their existence becomes more widely known.

Препоръчвам да прескочите описанието, както аз направих. Нека всяко разкритие е приятна изненада! Никога не се почувствах изгубена, не се чудих накъде отива тази история и кога ще се стигне до съществените събития. Това отчасти се дължи на факта, че я прочетох на две сядания, но нямаше да приключа толкова бързо, ако не беше невероятно увлекателна.

За сигурно два абзаца, открих причина да харесвам главния герой, Джак. Оттам нататък, всичко, което прави, само ме кара да го харесвам все повече и/или да го да го намирам за все по-интересен, многопластов герой. Има (старателно прикрито) добро сърце, хитър и способен е и ме кара да се смея. Какво повече бих могла да искам?

“‘I don’t talk about it because it was a case of me being stupid.’
‘When you sell it like that, I definitely want to hear about it.’”


В борбата за справедливост му помага бивша негова приятелка, Изабел, и настоящият й годеник, Съливън.. Но не се безпокойте, не се стигна до глупава драма. Съливън е адвокат с ум като бръснач и не малко смелост, който бързо ме спечели, както спечели и Джак. А бившата приятелка е достатъчно неприятна, за да не съм разочарована, че не проявява подновен интерес към главния герой.

Не мога да пропусна да спомена и най-сладките извънземни в историята на научната фантастика (в моето въображение не са баш като на корицата). Дори името, което Джак им дава, е сладко - "fuzzys". Влюбих се от първата среща и като си спомня какви ги вършиха нататък, пак ме избива на смях.

“Your evil mystic cuteness has no effect on me.”

От блог пост, в който Джон Скалзи обявява и обяснява тази книга - The Super Secret Thing That I Cannot Tell You About, Revealed: Introducing Fuzzy Nation.

Чувала съм да хвалят Скалзи да световете, които изгражда и няма да се изненадам, ако този седи в дъното на класацията. Виждаме съвсем малка част от очевидно доста населена галактика, а конкретната планета, на която се развива действието, не е много различна от Земята - познат климат, хора, джунгла, наподобяващи динозаври чудовища в джунглата, може би фъзитата са най-оригиналната част. Но нито за момент не си помислих, че нещо е познато или неоригинално. Предполагам за тази цел трябваше да спра да чета и да мисля като критик, а още от самото, потънах в света и когато ми се наложеше да спра, си мислех само как да се върна по-скоро. Освен това, разликите с реалността бяха малко, но точно достатъчно, че да предизвикат и задържат любопитството ми.

И накрая онова, което издигна книгата до пет звезди в Гудрийдс. В толкова забавна и непретенциозна история, Скалзи успява да вплете важни въпроси по ненатрапчив и напълно успешен начин. Срещаме безсърдечна, огромна корпорация и дребните, алчни хорица, които ѝ вършат мръсната работа, обикновени хора, които трябва да изберат на чия страна да застанат и дали изобщо да се месят, и беззащитни жертви. Какво определя дали някой е добър човек? Какво определя дадено същество като "личност"? Имат ли значение онези, които не са достатъчно интелигентни, че да се защитят сами?

“Better to be a monkey and not be able to understand what’s been taken from you, than to be a man and be able to understand all too well--and be helpless to stop it.”


Уил Уийтън чете аудио книгата. Бива го с емоциите и с предаването на по-особени гласове. Единствено му липсва способността да дава различни гласове на по-обикновените герои.

Бих ли препоръчала Fuzzy Nation? Абсолютно. Хем е лека и забавна, хем те кара да се замислиш, без да натрапва възгледите си; пренася те в друг свят и те среща с извънземни, но не е твърде странна и не те затрупва с терминология. Според ме е подходяща както за фенове на научната фантастика, така и за хора, които по принцип не я харесват.
Ще прочета ли друга книги на Джон Скалзи? Вече прочетох две и продължавам 028


П.С.: Обичам и кучето на Джак Very Happy

“It takes a certain kind of dog to willingly demote himself from alpha dog, and that dog was Carl. Holloway would have to speak to him about it, for what little good it would do, Carl being a dog and all.”

https://www.facebook.com/SupernaturalBGFans

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите

 

Активни теми за днес