Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 8 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Top posters
Дийдра (3880)
 
Raven (3250)
 
djenitoo (2868)
 
Alex (2308)
 
Topcho (1932)
 
Zhu (1253)
 
krasy (1195)
 
PlamS (1162)
 
gabolinno (977)
 
Ellendary (946)
 

Top posting users this month
angelina4455
 
kostilka
 
Дийдра
 
Topcho
 
radost123
 
iliapi
 




You are not connected. Please login or register

 » Книги » Ревюта » "Скритият оракул" - Рик Риърдън

"Скритият оракул" - Рик Риърдън

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

nikityy333

avatar
Новочетящ
Новочетящ
Скритият оракул
Рик Риърдън





          
           




            Издател: Егмонт
            Автор: Рик Риърдън
            Година на издаване: 2016
            Брой на страници: 368



  



 ВИНАТА Е ТВОЯ. СЕГА ЩЕ СИ ПОНЕСЕШ ПОСЛЕДСТВИЯТА

 Аполон ядосва Зевс и затова е наказан да живее в тялото на шестнадесетгодишно момче, което има акне и коремче. Звучи, като начало на голямо приключение и е точно това. На всичкото отгоре, е принуден да служи на момиче, което може всеки момент да го убие и всички го обвиняват, че Делфийският оракул не работи, заради него. Но животът на смъртен си има и предимства, като сините сладки на майката на Пърди Джаксън, бисквитите "Орео" и най-вече бекона.. Ах, ако можеше, Аполон би написал ода за бекона. 




  

    Запозната съм със света на полугобовете още когато излезе първата книга на Рик Риърдън - "Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии". Страстта ми към лагерът на нечистокръвните никога не е стихвала, затова и нямах търпение да прочета поредното приключение в старогръцки стил. Не останах разочарована. Книгата е пълна със забавни моменти, но и с такива които те държат буден през нощта, докато четеш поредната глава от историята. Дори след като прочетох книгата в мен още стоят онези емоции, които само една хубава книга може да те накара да почувстваш, а именно желание за приключения и всевъзможни други топли емоции към героите. А, така и така съм споменала героите, да поговорим малко и за тях.


   Аполон, разбира се, е в центъра на събитията от книгата. Неговият образ е обрисуван с много хумор, заради егоистичните мисли, които има, като бог, но и заради реакциите му към всичко ново, което изпитва.
Spoiler:
Много ми допадна, че когато поживява малко с децата си в лагера на нечистокръвните, той се привързва към тях и става загрижен за живота им. Имаше моменти от книгата, в които искрено се забавлявах, докато четях мислите му (първо, когато опитваше храната, която майката на Пърси им даде; второ, когато разговаряше с царицата майка и и разпираше), но имаше и такива моменти, в които искрено му съчувствах (когато разбра, че децата му са изчезнали и когато всички разчитаха на него да предприеме нещо срещу огромния колос).
Изключително много ме забавляваха отношенията му с Мег Макафри (младата полубогиня, на която трябва да служи). Двамата са уникален екип, които чрез спорове, но и подкрепа успява да се справи с всяко препятствие по пътя им. 


   

  Мег Макафри ми се стори доста странна в началото, а в края на книгата разбрах защо. Няма да слагам спойлери, само ще кажа, че нейният персонаж е многопластов и вярвам, че в следващите книги от поредицата ще видим повече от нея и възможностите и, защото колкото и да изненадва читателя, определено може да очакваме още от нея.
Spoiler:
Това, което ме грабна в образа и от самото начало, беше колко смела е и как не се спираше пред нищо. Тя е луда глава, дори Аполон я нарича "парцалива", но в себе си, Мег крие голяма вътрешна сила. Тя не се опитва да се хареса, а по-скоро превръща всичко и всеки на пух и прах, докато се усмихва непукистично. Обожавам връзката и с праскови (малък дух на земята, направен изцяло от праскови и облечен в пелена). Колкото и да не се съобразяваше с никога, тя веднага успя да се свърже с това малко създание и двамата успяха да умилят дори Аполон, въпреки че той е искрено ненавижда земните духове.



Тримата - Аполон, Мег и Праскови, са ВИП отбора, който наистина може да зарадва сърцето на читателя и да го пренесе в техния свят.
Spoiler:
Основната мистерия на книгата също е много интересна, всички тези неща с оракулите, с възвърналите се императори, с триумвиратът на злото, ме държаха в напрежение през цялото време и нямах търпение героите да разрешат мистерията, и да се изправят срещу злото, а след това да му разкажат играта, ккакто винаги правят. Още не мога да се примиря напълно с края на книгата, заради нещо, което се случва с Мег. Няма да отрека, че донякъде го очаквах, но смятах, че накрая тя ще застане зад Аполон, защото двамата наистина се справяха страхотно, но може би всичко ще се нареди в следващите книги. 


 


   
Spoiler:
Нямам търпение да изкажа и голямата си радост за това, че Уил Солас (синът на Аполон) и Нико ди Анджело (синът на Хадес)  са гаджета. Това обявяване на връзката им в тази книгата, наистина внесе една различна нотка в историята и вярвам е зарадвала хиляди фенове на поредицата. Двамата са изключително сладки заедно, въпреки непокорния нрав на Нико. Те се подкрепят и доказват на няколко пъти, какъв добър отбор са, независимо различията си. Друга хубава страна от връзката им е, това че показва самото мнение на писателя към този вид връзки и дори разкрива черти от характера на други персонажи (самият Аполон си признава, че една от двете му големи любови, е бил мъж). 

  
    Книгата "Скритият оракул", няма да разочарова никой, който вече е чел книги от Рик Риърдън и със сигурност ще разбуди любопитството на тези, които за първи път ще се сблъскът съв света на полубоговете. Книгата е едно страхотно четиво, затова искрено ви я препоръчвам. 

http://nheartbooks.blogspot.com/

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите

 

Активни теми за днес