Latest topics
» Зад маската на дявола | Николай Пенчев (ревю)
Вто Сеп 19, 2017 4:05 am by kostilka

» Предавам нататък
Нед Юли 16, 2017 11:55 am by Topcho

» "Алиса и петък вечер" (ревю)
Вто Май 30, 2017 11:01 am by Дийдра

» Raven / IvShadow представя новата рубрика - Време за книги
Нед Май 07, 2017 11:11 pm by Mariq123

» Riddle .
Нед Май 07, 2017 11:08 pm by Mariq123

» Коментари на дневниците
Нед Май 07, 2017 11:03 pm by Mariq123

» СЪОБЩЕНИЯ
Нед Май 07, 2017 10:53 pm by Mariq123

» Последната империя | Брандън Сандерсън (ревю)
Сря Май 03, 2017 1:06 pm by radost123

» "Аз преди теб" - Джоджо Мойс
Вто Май 02, 2017 8:03 pm by gery777

» Nerve (ревю)
Чет Апр 27, 2017 10:12 pm by debora

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 8 Гости

kostilka

Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Top posters
Дийдра (3865)
 
Raven (3245)
 
djenitoo (2868)
 
Alex (2308)
 
Topcho (1917)
 
Zhu (1253)
 
krasy (1195)
 
PlamS (1162)
 
gabolinno (977)
 
Ellendary (943)
 




You are not connected. Please login or register

 » Книги » Ревюта » Ревю на "Морето на спокойствието" на Катя Милей

Ревю на "Морето на спокойствието" на Катя Милей

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

mockingjay

avatar
Преводач
Преводач
[img][/img]

"Морето на спокойствието" е наистина книга съставена от спокойствие, даже меланхолия. Каквото и да ставаше в нея, никой не изпадаше в истерия. Нямаше нищо подобно. Тази книга ме увлече по начина по който действа упойка. Потапяш се плавно в нея, и преди да се усетиш я затваряш. Тя не е външен, а вътрешен писък. Едновременно не чувстваш нищо, но все пак чувстваш нещо. Знам, много е странно. Досега не бях чела подобна и затова не знам как да я опиша най-точно. Просто я прочетете заради начина на писане, заради поглъщащата история, заради страхотните герои и суровите емоции. Заради приятелството, вторите шансове, закачките, красотата и тъгата. Като цяло... просто я прочетете.

Настя Кашников е мистерия. Тя е никой. Може да я имаш в живота си с години и пак да не осъзнаеш, че тя е там. Пак няма да знаеш коя е тя. Тайната, скрита дълбоко в нея, е толкова противна, отблъскваща, нелогична и несправедлива, че дори тя самата не я разбира. Тя е ядосана- на себе си, на семейството си, на едно момче. Ядосана е защото тайната й е отнела някои неща от нея. Освен тези неща й е отнела смисъла за живот. Не знам дали ще ми повярвате, когато ви кажа че дори и след като прочетох книгата не разбрах Настя Напълно. Начинът по който тя се справяше със своите демони беше често срещан- тичане. Тя бягаше до пълно изтощение. Бягаше от кошмарите, които не можеше да изрече. 1 гараж, 1 семейство, 2 момчета- това беше нейното спасение. Настя крещеше по мълчалив начин, и понякога тези 2 момчета научаваха повече за нея от едно нейно изражение, отколкото от цяло изречение. Но на начинът по който Настя пазеше тайни би завидял/а дори -А от "Малки сладки лъжкини"

Джош Бенет се бе научил да посреща смъртта като стар приятел. Той не беше ядосан като Настя. Не, той беше примирен със своята съдба. Беше изградил своя живот около смъртта, но беше създал малко кътче на спокойствие точно в нейния център. Имаше своите проекти и инструменти, и това му беше достатъчно. Създаваше от нищо-нещо. След появата на Настя в ежедневието му, силовото му поле започна неусетно да се разтваря. Той беше този, който без да усети, потъна в море от спокойствие. Беше толкова свикнал хората около него да влизат и излизат от живота му, че той не усети как Настя стана част от него. Но този път усети нещо, когато тя наруши неписаните правила.

Дрю Лейтън беше типичното американско момче- красиво, наперено, уверено и заобиколено от момичета, но криещо се под маска. Дори той се беше примирил със факта, че цял живот ще изглежда като задник. Не му пречеше, защото той знаеше кой е и какво може. Когато Настя влезе в неговия живот, те заформиха доста особена, но здрава връзка помежду си. За тях един поглед, един жест беше достатъчен, за да се разберат. Точно това им беше уникалното- хора, които се разбират без думи. Точно тя му показа истински важните неща в живота му, и макар той да ги виждаше, не правеше нищо по въпроса да ги задържи. Връзката му с Джош беше изградена върху взаимно разбиране, уважение и истинско мъжко приятелство (каквото и да значи това). Всеки разговор между тях беше от типа "кратко, точно и ясно"- без заобикалки, без глупости. Дрю беше нещо като аутсайдер- той наблюдаваше и разбираше.

Тази книга няма да ви натовари емоционално, поне не за дълго. Ще я прочетете и животът ви ще продължи без fandom истерии и сълзи. Но пък ще ви остави едно хубаво, щастливо чувство, каквото оставя една наистина хубава книга.

Ето как си представям Настя и Джош (да живее Пинтерест)

[img][/img]

http://scileshobbyzone.blogspot.bg/

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите

 

Активни теми за днес