Latest topics
» Зад маската на дявола | Николай Пенчев (ревю)
Yesterday at 4:05 am by kostilka

» Предавам нататък
Нед Юли 16, 2017 11:55 am by Topcho

» "Алиса и петък вечер" (ревю)
Вто Май 30, 2017 11:01 am by Дийдра

» Raven / IvShadow представя новата рубрика - Време за книги
Нед Май 07, 2017 11:11 pm by Mariq123

» Riddle .
Нед Май 07, 2017 11:08 pm by Mariq123

» Коментари на дневниците
Нед Май 07, 2017 11:03 pm by Mariq123

» СЪОБЩЕНИЯ
Нед Май 07, 2017 10:53 pm by Mariq123

» Последната империя | Брандън Сандерсън (ревю)
Сря Май 03, 2017 1:06 pm by radost123

» "Аз преди теб" - Джоджо Мойс
Вто Май 02, 2017 8:03 pm by gery777

» Nerve (ревю)
Чет Апр 27, 2017 10:12 pm by debora

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Top posters
Дийдра (3864)
 
Raven (3245)
 
djenitoo (2868)
 
Alex (2308)
 
Topcho (1917)
 
Zhu (1253)
 
krasy (1195)
 
PlamS (1162)
 
gabolinno (977)
 
Ellendary (943)
 




You are not connected. Please login or register

 » Книги » Ревюта » Стъкленият трон (ревю)

Стъкленият трон (ревю)

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Стъкленият трон (ревю) on Пет Яну 22, 2016 7:56 pm

Chocolate


Новочетящ
Новочетящ

Стъкленият трон | Сара Дж. Маас


Повече за книгата:

Селена Сардотиен е измъкната от затвора на Ендовер, за да се озове в плен на разкоша на кралския дворец. Принц Дориан предлага да й върне свободата, но при едно условие. Тя трябва да спечели състезанието за нов кралски убиец, а нейни опоненти ще са най-жестоките мъже в кралството.

Всекидневието на Селена се изпълва с изтощителни тренировки за големия турнир и с отегчителни до смърт дворцови порядки. Нещата стават малко по-интересни, когато принцът започва да проявява интерес към нея... но грубият капитан на стражата Каол е този, който я разбира най-добре.

Когато участниците в турнира започват да измират един след друг, Селена осъзнава, че битката е не само за първото място в надпреварата, но и за живота й.

тема във форума

Колко често прекалявате със сладкото?

Аз, например, наистина обичам шоколад. И, на теория, гофретите с течен шоколад са ми любими. Само че всеки път, когато си взема, първите хапки са ми толкова вкусни, че броени минути по-късно от гофретата не е останала и троха, а аз лежа на дивана у дома с премрежен поглед и ми е толкова лошо от сладкото, че не знам как още функционирам. Тогава аз, напълно разбираемо, се заклевам, че друг път аз такова нещо няма да ям. Докато седмица по-късно не мина покрай закусвалнята отново и не реша, че ми е време да се поглезя с нещо. Гофрета с течен шоколад, примерно.

Така се чувствах и докато четях “Стъкленият трон”.

Всъщност, към тази книга бях много по-предубедена, отколкото някога съм била към гофретите с шоколад. Популярността й ме привличаше, но същевременно смесените мнения ме отблъскваха. Купиха ми я за рождения ден, но я отлагах половин година – обаче в крайна сметка реших да започна годината с нея. Ами... не сгреших. Беше приличен старт?

Причината да има толкова раздвоени мнения за “Стъкленият трон” е, че някои се концентрират върху тези аспекти на историята, които се оказват силни, а други – върху слабите й страни. Аз съм някъде в средата – и хубавото, и лошото в книгата ми направиха еднакво силно впечатление. Мнението ми още е толкова раздвоено, че не съм сигурна откъде точно да започна.

Мисля, че първото ми негативно впечатление дойде още от самата завръзка, т.е. идеята на краля на Адарлан за състезанието. Още там, някъде на петнайстата страничка, историята започна леко да ми накуцва. Успях някак да приема, че Селена е най-добрият асасин и така или иначе ще победи, но кралят е решил да я сложи да се състезава с още двайсетина престъпници и убийци, ей така, купон да има. Обаче ми беше странно как всички, включително стражата, бяха относително спокойни спрямо цялата тази работа. Из замъка се разхождаха хора с криминално минало и склонност към агерисвност, но това по някакъв начин не им пречеше да ги пускат по празненства, да се социализират и да си живеят живота – поне докато не ги изритат от състезанието. Също така ми беше трудно да повярвам, че не се опитваха просто да избягат от замъка. Е, може би не са вярвали във възможностите си, колкото Селена. Или пък са вярвали в шанса си за победа – също колкото Селена. (А самата Селена, като единствена жена от всички участници, успя да мине под радара и никой да не заподозре истинската й самоличност и възможности. Още ме гложди как стана тая работа.)

Според мен авторката е сбъркала, като е започнала историята точно с това. В смисъл, че цялата сюжетна линия със състезанието беше подлъгваща. Мислиш си, че се впускаш в история за стратегии и състезания и убийства, а пък получаваш преобличане на роклички и забъркване в дворцови интриги. Историята би ми била еднакво четивна и интересна, в която и посока да беше тръгнала, но когато ти обешават тортичка, а ти носят омлет, няма как да не се почувстваш поне мъничко разочарован. През цялото време състезанието с другите двайсет и един престъпници беше недоизпипано и на заден план, физическата подготовка на Селена беше сравнително бегло споменавана, а повечето изпитания, през които участниците преминаваха, бяха описвани набързо и между другото.

И самата Селена не даде на читателя каквото той очакваше. Не видяхме и половината от обещаната хладнокръвна убийца, която не се плаши от предизвикателства. През повечето време Селена се държеше като нормално деветнайсетгодишно момиче... и това много, ама много ми хареса. Повече от доволна съм, че авторката е решила да подчертае, че главната й героиня може да има и груба, и нежна страна и двете да са еднакво силни. Гневните й изблици, постоянно търсене на слаби места, където да удари врага си (бил той на бойното поле или не) и известната липса на обноски по никакъв начин не й пречеха да изпитва удоволствие от пробването на красиви дрехи, тъпченето с бонбони, разходките из градините на замъка и четенето до късно. Беше сприхава, но и нежна и женствена. Персонажът й имаше много страни, които не можеш да разгадаеш от един поглед. Освен това, многократно се загатваше за миналото й и за вратата вътре в нея, която тя упорито се опитваше да държи заключена. (И ако не за друго, искам да продължа поредицата поне за да разбера нейната тайна. След като е преживяла толкова много години от живота си в обучения, убийства и робство, какво още може да има в миналото й, че да я плаши повече от всичко останало и да го крие дори и от самата себе си?)



трябваше тук да има фенарт, но в процеса на търсене се озовах в тази ситуация...

Нещото, което мислех, че много ще ме подразни, но (за разлика от работата със състезанието, duh) изненадващо не го направи, беше любовният триъгълник. Може би защото беше развит съвсем постепенно и неусетно, двамата мъжки герои имаха еднакви шансове и не включваше драматично пряко спречкване между двама приятели от детство заради жена – и слава богу. Въобще нямаше усещане за конкуренция, само леко и витаещо във въздуха безпокойство, че личният живот на нито един от тримата не се развива по план.

В едното ъгълче на триъгълника стоеше престолонаследникът, Дориан, за когото идеята за сближаване с наемен убиец, който кандидатства за служба при краля, беше повече от неразумна. Той обаче беше твърде заинтересован, за да не отдели някакво време на Селена. Хареса ми как беше изграден, хареса ми способността му да се държи и да общува така непринудено, хареса ми какво ни беше показано от характера му и скритите му чувства и чакам да видя как ще се разгърне нататък.

От другата страна беше най-добрият му приятел, Каол, към когото дори не се опитвам да крия симпатиите си. (Това може и да се дължи на факта, че мозъкът ми реши да си го визуализира като Макс Айрънс. А аз страдам от безнадеждно увлечение по Макс Айрънс.) Той беше много по-обран в емоциите си, но се свърза по друг, по-специален начин със Селена, спрямо което обаче имам много смесени чувства и съмнения за по-нататъшното развитие на героя му.

Все още се чудя наистина ли беше толкова наложително да отредят Каол за ментор на Селена. Ясно – специална е, има много умения и трябва някой също толкова умел да я пази да не направи някоя глупост и да не избяга, но той, капитан на кралската стража, нямаше ли си друга работа? Защото, като човек с такава сериозна длъжност, прекарваше прекалено много време в разговори със Селена, или хранене в компанията на Селена, или четене със Селена, или будене на Селена рано сутрин... Не че се оплаквам особено, тъй като ако го нямаше това, с нея нямаше да се опознаят и той да ми стане толкова близък на сърцето, но... изглеждаше, сякаш Каол няма кой знае какво друго за правене освен да си развежда асасина насам-натам. Все едно го има в книгата не като самостоятелна личност, а като потенциален герой, в който Селена да се влюби, а той да й е винаги под ръка, защото това е начинът да станеш надеждно гадже, ако си герой в YA книга. Много, ама много силно се надявам да не е така и във втората книга, защото виждам потенциал в него.

Но, да си дойдем на думата, ще съм много ядосана, ако до края на поредицата Селена и Каол не се вземат. Отношенията между Селена и Дориан може да бяха много по-открити, но с приятелството между нея и Каол се изгради една много по-специална невидима връзка, която би могла да прерасне в нещо много хубаво. Отсега усещам колко хубаво може да бъде, особено след обещанието му някой път да танцува с нея, и прегръдката им накрая, и думите й към него в последната глава. (Ох. Само мисълта за тях двамата ме кара да се чувствам като дванайсетгодишна. Сърцето ми се издува от обич.)

Last but not least, искам да обърна внимание на света, в който се развива книгата. Нямам търпение да разбера какво ще се случи с него и как ще се върнат магията и магичните същества. Също така, вече искам да видя картите на другите континенти. И преди съм чела книги, към които има карти на световете им, но тази на Ерилея беше първата, която наистина ми беше интересна и от полза и постоянно отгръщах на първата страница, за да си представя по-добре обстановката.

И... да.”Стъкленият трон” ме пращаше от 'боже, това е страхотно' до 'да се беше постарала повече, Маас' и обратно през цялото време, забелязах няколко пролуки в сюжета и развръзката на основната интрига беше предсказуема, но въпреки всичко ме увлече и в продължение на три дни не можех да се накарам да оставя книгата. Това пък ми доведе главоболия и усещане за претоварване, затова си обещах да си дам известна почивка, защото отдавна нямам силите да изчитам поредици в кратък период от време, без да ми изпият силите и да ми писне.

Сега, десетина дни по-късно, знаете ли какво направих? Купих си “Среднощна корона” и може да имам намерението да прекарам уикенда, забила нос в нея. Скоро главата пак ще ме боли и ще съжалявам, но това "скоро" не е днес, така че...


Започнах да пиша ревюто с мисълта, че нямам много за казване и ще е кратичко. Yea. Sure.



Последната промяна е направена от Chocolate на Съб Яну 23, 2016 8:30 pm; мнението е било променяно общо 1 път

http://selfishprayers.blogspot.com/

2 Re: Стъкленият трон (ревю) on Съб Яну 23, 2016 8:12 pm

Topcho

avatar
Творец на форума
Творец на форума
когато ти обешават тортичка, а ти носят омлет, няма как да не се почувстваш поне мъничко разочарован

Много те обичам за това изречение Very Happy
Честно казано, тази поредица не ме привличаше особено... Може и да е било заради "уф, всичкия я четат и припадат по нея, няма да почвам и аз". Образът на Селена както я описа обаче много ми допадна. Така де, къде е казано, че двете неща трябва да изключват?
Чудя се къде ще се окажа аз, когато я прочета - към хубавото, към лошото, или като теб - по средата?

Ъгх, и сега искам гофрета с шоколад. Или поне понички...

http://topchochanbooks.blogspot.com/

3 Re: Стъкленият трон (ревю) on Съб Яну 23, 2016 8:56 pm

Chocolate


Новочетящ
Новочетящ
Изкушавах се да вкарам още аналогии с храна, но се притесних, че ще станат твърде много Very Happy

А пък аз по точно тази причина реших да прочета първа книга - нали всички говорят за нея, so I felt like jumping on the bandwagon. Не пощурях по книгата, както повечето ми ГР приятели, но здраве да е. :Д

Гофретно отклонение - тази седмица, в процеса на писане на ревюто, реших по препоръка на съученичка да пробвам гофрета с мед защото хем била вкусна, хем не ти ставало лошо от нея. Бях крайно невпечатлена, tbf. Апелирам всички да продължават да си вземат гофрети с шоколад, защото са къде-къде по-вкусни и си заслужават захарната кома. 050

PS.
и ще съжалявам, но това "скоро" не е днес, така че...
"Скоро" вече дойде. Very Happy Всичките спойлери за трета и четвърта книга, на които попаднах случайно вчера, ми спукаха балона за приемливо развитие на сюжета. И на OTP-то ми. Ето затова чета главно самостоятелни издания. ghi

http://selfishprayers.blogspot.com/

4 Re: Стъкленият трон (ревю) on Съб Яну 23, 2016 9:47 pm

Topcho

avatar
Творец на форума
Творец на форума
Твърде много храна? Няма такова нещо! Very Happy

Eee, не се поддавай на спойлерите. Все пак никога не знаеш как самата ще възприемеш нещата.

http://topchochanbooks.blogspot.com/

5 Re: Стъкленият трон (ревю) on Пон Яну 25, 2016 4:37 pm

Дийдра


Админ
Админ
Хмм, тези спойлери за увеличенията на ъглите ли се отнасят? Защото видях някакви такива коментари и се отвратих. То бива триъгълник, ама като ми добавиш още няколко души към него, вече е прекалено.

Споделям мнението ти като цяло (за тортичката и омлета абсолютно), но по-критично. Ако убиваш хора, и изобщо не те засяга, значи си социопат. Състезанията, които уж бяха основната част в тази книга, бяха крайно разочароващи. И по съдържанието на главите и темпото на развитие твърде много си личеше, че е била писана като фенфикшън.

Зачетох се в ревютото ти най-вече в търсене на подсказки за последната третина. Някъде там зарязах книгата, защото не ми беше достатъчно интересна и вълнуваща, въпреки че тъкмо започнаха да изникват разни магически работи... Селина сънува нещо? Вече не помня съвсем, но ми се стори интересно. Обаче си представих как почти нищо не се научава в първата книга, а следват само още едва-едва споменати състезания, рокли и тинейджърски романс и след като целият ти коментар е "развръзката беше предвидима", ами, явно съм била права.

Ноо след като на теб ти харесва, стискам палци в следващите книги да клониш повече към 'боже, това е страхотно' и Селина да осъзнае кого иска и това да е изглеждащият като Макс Айрънс герой!

А сега отивам да гугълна 'Макс Айрънс', за да видя защо името му ми звучи познато.

П.С.: Абсолютно няма такова нещо като твърде много аналогии с храна, винаги създават ясна и апетитна представа. Ммм, гофрети. Сега ще ги сънувам, докато не ида да си взема 453

https://www.facebook.com/SupernaturalBGFans

6 Re: Стъкленият трон (ревю) on Пет Яну 29, 2016 6:44 pm

Chocolate


Новочетящ
Новочетящ
Нда, доколкото знам, триъгълникът евентуално става квадратче. Very Happy

Иначе аз нямах толкова голям проблем с развитието. Държеше ми интереса, следователно бях доволна.

Дийдра написа:Ако убиваш хора, и изобщо не те засяга, значи си социопат.
Самото социопатство ли ти пречи или фактът, че беше зле предадено (и пренебрегнато)?
Защото от няколко дни си мисля по въпроса и се опитвам да си обясня дали авторката се е опитала да я направи супер сложна като психика или отчаяно се е опитала да накара читателя да повярва, че дори като наемен убиец, Селена е симпатично девойче с чувство за морал и съвест.

Преди няколко дни завърших втора книга и имам намерение да се опитам поне донякъде да си разнищя този въпрос.

http://selfishprayers.blogspot.com/

7 Re: Стъкленият трон (ревю) on Пет Яну 29, 2016 8:49 pm

Topcho

avatar
Творец на форума
Творец на форума
453 Дийдрааа, възмутена съм от интерпретацията ти на социопатия!

На мен лично ми звучи малко шизофренично както я изкарахте Селена Very Happy Чакам информация относно разнищването на въпроса иначе Very Happy

Бтв, аз в известен смисъл предпочитам квадратите пред триъгълниците. Така обикновено има достатъчно хора всички да са хепи накрая Very Happy Понякога дори шипвам повече второстепенната двойка, която е решила да не се занимава с основните драми и просто да се гаджосат едни други Very Happy

http://topchochanbooks.blogspot.com/

8 Re: Стъкленият трон (ревю) on Пет Яну 29, 2016 10:24 pm

Chocolate


Новочетящ
Новочетящ
Topcho написа:На мен лично ми звучи малко шизофренично както я изкарахте Селена Very Happy
Има нещо такова Very Happy Точно такова, тбх.

Иначе, уви, квадратчето в ToG поредицата е 75% мъже. P much, Селена се сприятелява с някой мъж => той се влюбва в нея. До последната книга като нищо да е събрала харем от десетима. Very Happy

Я препоръчай някоя книга/поредица с такова квадратче, каквото имаше предвид, че се заинтересовах :Д

http://selfishprayers.blogspot.com/

9 Re: Стъкленият трон (ревю) on Съб Яну 30, 2016 9:58 am

Дийдра


Админ
Админ
Chocolate написа:
Дийдра написа:Ако убиваш хора, и изобщо не те засяга, значи си социопат.
Самото социопатство ли ти пречи или фактът, че беше зле предадено (и пренебрегнато)?

Фактът, че е пренебрегнато. Казва ни, че героинята е убийцата и badass като цяло, а изобщо я виждаме съвсем различна. Такова противоречие ми убива доверието в даден автор. Дори добри герои биват засегнати от насилието, което вършат, а тя е някакъв гаден асасин! Липсва всякаква достоверност и не само по отношение на Селина, а и всички останали неща, които посочи.
И иу, квадратче. И петоъгълник и айде на хорцето. Напомня ми на един мръсен виц за таралежи.. Сещаш ли се? :-D Синдромът на съвършената героиня, в която всички се влюбват, също ми разваля удоволствието.
Отивам да прочета ревюто ти за 2та книга, макар че явно отношението ни към проблемите се различава и едва ли ще реша да продължа поредица. Ще ми кажеш, ако случайно стане нещо наистина интересно, нали? :-D

https://www.facebook.com/SupernaturalBGFans

10 Re: Стъкленият трон (ревю) on Нед Юли 31, 2016 8:11 pm

desika83


Новороден
Новороден
Цялата поредица е страхотна  и нямам търпение за края на годината , когато ще излезе и следващата книга ! Аз също бях предубедена , тъй като се води тийн. Оказа се , че си ме влекат такива книги  laughting hand

11 Re: Стъкленият трон (ревю) on Пет Сеп 30, 2016 9:16 am

maria127


Новороден
Новороден
Поредицата е просто невероятна. Сара Дж Маас безспорно е една от най-любимите ми авторки. Нямам търпение за продължението

12 Re: Стъкленият трон (ревю) on Сря Дек 28, 2016 11:54 am

verji


Новороден
Новороден
Страхотна книга :) страшно много ми хареса .. очаквам с нетърпение следващата  nod

13 Re: Стъкленият трон (ревю) on Чет Яну 26, 2017 5:57 pm

radost123

avatar
Творец на форума
Творец на форума
@Chocolate толкова точно си предала и моето впечатление не само от книгата, но и поредицата, че е невероятно колко еднакво мислим :)  
Който е обърнал внимание на бръщолевеното ми в чата, знае през какво минах покрай тази история. Определено не ми харесва, намирам всички герои за двойнствени и непълнокръвни, а глупостите, които правят страница след страница ме убиват с липсата на логика и здрав разум.
Като започнем от Селена (чието име много се съмнявам, че се пише така на български след като видях английския му написан еквивалент): след всичко, което е преживяла и което представлява, поведението й на хлапачка, която не може да реши дали иска да е Пепеляшка или георинята на Уитни Хюстън в Бодигард, няма никакъв смисъл. Романтичните й въжделения се свеждат до две състояния без значение от обекта  на интереса й - или изглеждаше все едно някой й натрапва вниманието си, или тя по някаква причина много искаше това внимание. 
Относно това колко отракан социопатичен убиец е: не знам защо очаквах да видя образ, подобен на Дъч или Аря Старк (всъщност, знам защо - съдбата й преди мината не се различава много от тази на въпросните девойки), само че Дъч и Аря стоят на светлинни години по-високо в класацията ми за супер badass девойки, отгледани за асасини. 
Началникът на охраната дето през живота си не е убил и паяк бе просто част от нещата, чиято логика се лута изгубена по света. Така и не можах да разбера какво точно прави по цял ден този човек или как изобщо се е издигнал до поста си със собствени усилия имайки предвид колко му липсват качества за тази работа.Пък ако ще и да прилича на когото споменахте по-горе. Или факта, че ми беше фаворит по едно време. По едно време, защото той пък какви щуротии надроби... 
Не знам какво да кажа за принца. И той подобно на капитана беше там просто защото трябваше да има принц. От липсата на твърдост, през оплакването му от "о боже, живота в двореца е тилкова безсмислен! Ау какъв ужас всички да ти се възхищават и да просят вниманието ти!" та чак до увлечението му по Селена, нашето момче показа такава нерешителност... Пак ще правя сравнение с Игра на тронове. Томен, ох този Томен, но малко по-пораснал де. И тъмнокос. Абсолютно същият глупак, изобщо няма да се изненадам, ако и той се хвърли от балкона след като стане революцията (ако доживеем такова чудо невидяно).
Любовната нишка е някак водниста, а мотивацията на героите в тази насока е толкова слаба, че е невероятно какви големи грешки и гръмки решения взимат подтикнати от въпросната любов. 
Не знам на какво да отдам двойнствения образ на героите. Предполагам, че се дължи на липсата на зрялост у самия автор, който се опитва да задълбочи образи, които на свой ред не са узрели за въпросната дълбочина, поставяйки ги в ситуации, лишени от последователност и адекватност към сюжета. Някой по-горе спомена, а и аз мярнах из благодарностите към книгата, че е започнато като фикшън или нещо такова. Ами да, обаче при нас има фикшъни с къде по-интересни образи.
Сега, не ме разбирайте погрешно, защото всъщност съм адски зарибена по тази поредица. Странното е, че не знам защо. Въпреки това продължавам да чета и чета и вече минах 1/3 от третата част. Трета част, която още с началото си ме остави невярваща с една едничка мисъл wtf в главата. 
Имам си и любим герой - Манон Черноклюна, защото тя е точно това, което очаквам и се държи точно както подобава за зла, пакостлива човекоядна вещица. Страшно е злобна. И страшно много ме радват заедно с другите гадове от клана й... тъжното  е, че нейната злина забавлява повече и е в пъти по-добре изградена от моралната драма на главната героиня, която е просто скучна, докато седи и се жалва, претендирайки за нещо, каквото не би могла да бъде.
А, забравих и новият елф дето се пръкна, нищо, че и неговият образ е направен по калъп.  065 
Та, продължавам да чета.

http://joyslittlepleasures.blogspot.com/

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите

 

Активни теми за днес