Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Top posters
Дийдра (3969)
 
Raven (3260)
 
djenitoo (2869)
 
Alex (2308)
 
Topcho (2028)
 
Zhu (1253)
 
krasy (1195)
 
PlamS (1162)
 
gabolinno (977)
 
Ellendary (946)
 




You are not connected. Please login or register

 » Книги » Ревюта » Последните оцелели животът, какъвто го познавахме-Сюзан Бет Пфефър

Последните оцелели животът, какъвто го познавахме-Сюзан Бет Пфефър

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

pamela.petkova9706


Сричащ
Сричащ
Това не е просто книга, за това какъв би бил света, ако нещо се обърка. Това е дневникът на едно съвременно момиче и нейното израстване. За Миранда най-големите проблеми са оценката по математика и какво ще прави на бала си, докато астероид не удря Земята и не принуждава цялото население да види истинският смисъл на живата.
Имах напълно различни очаквания за книгата, но въпреки това, много ми хареса. Досега не бях чела книга под формата на дневник и не бях сигурна да ли ми допадне. Да в началото беше малко необичайно, но като свикнах даже следях датите в него. Има много истории за това как ще се справят хората при вероятен апокалипсис, но тук имаше нещо, което ме грабна. Първоначално очаквах действието да започне след като Луната е била ударена, а всъщност всичко се развива много плавно. От момента, в който хората с нетърпение очакват да видят астероида и този, в които разбират, че нещо се е объркало чак до момента, в които трябва да оцелееш . В началото всичко
продължи както си е било, с много леки промени като спиране на тока. Но в такива ситуации, ако не реагираш бързо може да не ти се наложи да се тревожиш дълго. И точно тук се вписа майката на Миранда, която ми е любимият герой. През почти цялото време разсъждаваше трезво и

вземаше правилни решение. Тя беше тази, която се сети, че трябва да се съберат провизии, които в последствие спасиха всички. Колкото до Миранда, ами в началото се държеше като разглезено дете, но въпреки това така още по-добре се личеше нейното израстване. От първата до последната страница, тя претърпя пълна метаморфоза, от момичето, което не знае какво иска, до отговорен и зрял човек. Имаше много моменти, в които просто исках да и викам, как може да правиш така, не може да мислиш само са себе си, не си сама в тази къща. И тя все пак намери начин да се справи. Когато света започне да се разпада ще останат само силните, но все още мисля, че ако не беше майка и нямаше да успее да мине целият път от спирането на тока до липсата на храна и вода, и невероятно ниските температури.

За мен книгата имаше скрит смисъл, за това как не трябва да спираш да се бориш и да намериш сила да продължиш, когато целият свят е против теб(в този случай Луната). За израстването на човек и как трябва да се радваме и на най-малкото. Ако животът, какъвто го познаваме бъде разрушен, щяхте ли да намерите сили да продължите. За себе си казвам твърдо да, щях да се боря до край.

Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите

 

Активни теми за днес