Latest topics
» Зад маската на дявола | Николай Пенчев (ревю)
Вто Сеп 19, 2017 4:05 am by kostilka

» Предавам нататък
Нед Юли 16, 2017 11:55 am by Topcho

» "Алиса и петък вечер" (ревю)
Вто Май 30, 2017 11:01 am by Дийдра

» Raven / IvShadow представя новата рубрика - Време за книги
Нед Май 07, 2017 11:11 pm by Mariq123

» Riddle .
Нед Май 07, 2017 11:08 pm by Mariq123

» Коментари на дневниците
Нед Май 07, 2017 11:03 pm by Mariq123

» СЪОБЩЕНИЯ
Нед Май 07, 2017 10:53 pm by Mariq123

» Последната империя | Брандън Сандерсън (ревю)
Сря Май 03, 2017 1:06 pm by radost123

» "Аз преди теб" - Джоджо Мойс
Вто Май 02, 2017 8:03 pm by gery777

» Nerve (ревю)
Чет Апр 27, 2017 10:12 pm by debora

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости

hrissiiiii, kostilka

Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Top posters
Дийдра (3867)
 
Raven (3245)
 
djenitoo (2868)
 
Alex (2308)
 
Topcho (1917)
 
Zhu (1253)
 
krasy (1195)
 
PlamS (1162)
 
gabolinno (977)
 
Ellendary (943)
 




You are not connected. Please login or register

 » Книги » Ревюта » Life and Death (ревю)

Life and Death (ревю)

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Life and Death (ревю) on Нед Окт 25, 2015 12:51 pm

Chocolate


Новочетящ
Новочетящ

Life and Death | Стефани Майър


Повече за книгата:
Всичките описания в интернет са само обяснения как изглежда изданието и колко милиона копия са се продали от книгата, затова с две думи: "Здрач", където половете на всички герои са разменени. Вампирът е жена, човекът е мъж, влюбват се, драмата е пълна. На всички ни е познато.

Аз, човекът, който за шест години така и не можа да си надживее Здрач манията като хората, давам отрицателна оценка на Здрач книга. Аз ли съм надраснала историята?

Адът замръзва в момента.

Известно време се чудих нужно ли е наистина да пиша това ревю, след като почти всяко мнение в Goodreads за тази книга е негативно, обаче... аз съм фен на тези книги и там е разликата. С две думи, харесвам нещата на Стефани Майър, но сега ще нареждам Стефани Майър.

За тези, които не са чули все още, наскоро се състоя десетата годишнина от издаването на първата част от “Здрач” поредицата и по този повод се издаде юбилейно издание на книгата с бонус съдържание в него. В самия ден на издаването се разбра, че съдържанието е цяла нова книга със заглавие Life and Death, която се оказва... абсолютно същия сюжет, само че половете на всички герои (без Рене, Фил и Чарли) са разменени, дори и тези на съвсем незначителните за историята герои като сервитьорите и таксиметровия шофьор. Бела става Боу, Едуард става Едит и тъй нататък. В предговора на книгата Стефани обяснява разликите между оригиналната история и тази и причините за съществуването й – как постоянно се твърди, че Здрач показва Бела като слаба и беззащитна и в постоянна нужда да бъде спасена, и как проблемът не е, че Бела е жена, а че е просто човек по средата на едно голямо паранормално мазало. И точно заради това авторката разменя половете – за да покаже, че историята ще е абсолютно същата, когато мъжът трябва да бъде многократно спасяван от жената до него. И за да засили феминизма малко.

(Малко отклонение – Стефани леко е пропуснала аргумента на много хора, че проблемът им не е толкова във това, че Едуард е вампир и Бела е човек, колкото с това, че Едуард е Едуард, с което аз пък лично нямам проблеми - освен в 2-3 момента в цялата поредица, които игнорирам. Едуард не е перфектен, това е сигурно, но пък със сигурност не е “агресивен” и “потискащ”. Ограничаващ? ПО ОЧЕВИДНИ ЛОГИЧНИ ПАРАНОРМАЛНИ ПРИЧИНИ, thank you very much. Просто до голяма степен... глупав. А аз го обичам, въпреки че е глупав и е абсолютно емо и ако беше истински тийнейджър през 2005, сигурно щеше да има зализан бретон и да реве на песните на Simple Plan. Да, това е знак от вселената да си пуснете Your Love is a Lie за пръв път от цяла вечност. Но го разбирам, разбирам го с всичката му глупост и откакто го заобичах, когато бях на 12, все така ми е на сърце.)

Моята напълно очаквана първоначална реакция покрай издаването на Life and Death беше, “Жено, това е супер глупава идея, в ред ли си? Пишеш фенфикшън на собствената си книга?” И въпреки че беше казала някъде, че издава това нещо само заради феновете, не можех да спра да си мисля колко силен secondhand embarrassment ме е налегнал.

След като мозъкът ми свикна с тази информация обаче започна да ме гризе любопитство, а след няколко дни това любопитство премина в оптимизъм. Защото, абе хора, това е супер интересен поглед върху историята. Даже вече не ми се оплаква от коментарите на Стефани, че “това можеше и да е Midnight Sun, само че не е, сори!”. В момента наистина не мога да кажа къде ми е бил акълът тогава.

Така де, като сметна колко обичам Едуард, представяте ли си колко готина героиня би била Едит? Мрачната му натура, смесена с драматичната емо атмосфера и то допълнена с тая нова изтънченост и женственост? Тая героиня трябва да бъде умопомрачителна. Ами мъжката версия на Алис? Някъде някой беше казал, че си представя Арчи като Дилън О’Брайън. Как да не го заобичам още преди да съм започнала книгата... А всичките 25 глави на наелектризираща химия между главните герои? Ами ако има някакви нови моменти в сюжета, които да придадат нов смисъл на дадени събития? На всичкото отгоре още в началото на книгата авторката споменава колко хубаво й е било да работи по тоя проект и колко много се е привързала към старите-нови герои за толкова кратко време. Защо да не се надъхам?

Защо да не се надъхам?... Защото при мен магията въобще не се получи. Life and Death е, indeed, абсолютно същата история като Здрач, само че героите изведнъж ми стават прекалено далечни и не себе си. Все едно гледах някой любим сериал, където всички актьори са нови и не могат да си изиграят ролите.

Боу... на практика няма видими разлики с Бела, но ми беше по-безразличен от нея. Докато тя носи в себе си някаква постоянна пасивна агресивност като 24-часово включена лампичка в главата й, при Боу беше останала само една пасивност, една натрапчива статичност. Разликата между него и Бела бе главно, че изказът му беше ужасен в голям процент от времето, от време на време го гонеше параноя и твърдеше, че е “много OCD”, което беше преувеличено, защото се изчерпваше с “обичам да подреждам, да се цупя заради Едит по цял ден и да си мисля непрестанно колко хубави трапчинки има”.

Едит, от друга страна... въобще не ми покри очакванията. Не можах да усетя допирните точки между нея и Едуард, не усетих нито капчица от неговия магнетизъм в нея, не успях да се свържа с героинята й по никакъв начин, дори не можах да си я визуализирам. Накрая минах през 3-4 известни личности и сега всяка една от тях ми е антипатична. (Най-голямата ми лична загуба е Banks. Обожавам музиката й, но сега не искам даже да чувам нито една нейна песен, защото ми напомня за Едит. Отвратително е. Не правете като мен.) Едит ми се стори като безкрайно далечна и студена, дори когато си беше близка с Боу. Всички кофти коментари, които Едуард е правил, ми звучаха двойно по-хапливи и дразнещи от нейната уста. До средата на книгата вече не ме беше грижа за героинята й, а в края вече не можех да я гледам. И така Стефани Майър се провали да пресъздаде един от любимите ми герои. Колкото до останалите второстепенни – успях да ги приема... след като близо седмица бях в потрес от избора за имена на близо половината от тях. Но ги приех. И ми бяха близки.

Искаше ми се малко повече да говоря за цялата работа с различната гледна точка спрямо половете, но както казах в началото, историята наистина беше съвсем същата, но по-нестандартна и в този ред на мисли, неловка. Имаше няколко момента, които наистина ме разсмяха – когато тя плати сметката вместо него в ресторанта и “Try not to get caught up in antiquated gender roles”, но от друга страна, кажете ми, че феминизмът ми е остаряла версия и романтиката ми е закостеняла, обаче ми беше много по-хубаво, когато мацката не носеше приятеля си на гръб и не го защитаваше като майка орлица. (Едип въздиша в далечината.) Беше различно и беше странно и до някаква степен главната цел на книгата беше постигната, но беше твърде нестандартно, за да ми хареса. Няма да задълбавам повече.

Бях на път да зарежа книгата по средата, но попаднах на спойлер относно финала, който е променен (!) и само това ми даваше сили да стигна до последните глави. Признавам, идеята е добра, но щеше да ми хареса много повече, ако не ми идваше да крещя на Едит да млъкне и информацията от три книги не беше наблъскана в няколко глави. Можеше и да бъде добро, но не беше.

В крайна сметка, докато Здрач е поредицата с 4 книги с много недостатъци, въпреки които вече с години продължавам да тая топли чувства към нея, Life and Death за мен беше просто лош фенфикшън, 2/10, не препоръчвам. Ставам емоционална всеки път, когато чуя Decode вече шест години, но за една седмица вече се свивам ужасено, когато чуя името Едит. Смятайте.

http://selfishprayers.blogspot.com/

2 Re: Life and Death (ревю) on Нед Окт 25, 2015 9:15 pm

Topcho

avatar
Творец на форума
Творец на форума
Мисъл 1) Леле, кога успя да я прочетеш!

2)Я, всички герои са сменени? Това вече не го очаквах!

Всъщност съм тайно фен на gender bender-a и си признавам, че когато чух отначало си помислих, че изпълнено добре, от това може да излезе нещо брилянтно. Дори мъничко се изкуших да погледна. После Дийдра ми прати един линк и се смях просто твърде много и се отказах XD.
Така де, никога не съм била фен на "Здрач" и за мен това не е загуба, но съжалявам, че не ти е харесало. Знам, че е гадно, когато някоя любима поредица така ти подложи крак.
Но хубавото е, че както винаги много се кефех на ревюто ти. yahoo

3)Когато видях новото име на "Бела", много се изкефих на Бо (аз така си го произнасям, по-френско-логично ми е, иначе нз кое е правилно). Но пълният вариант ме уби. Трябваше да е Beauregard. Наречете ме извратена, но имам странни симпатии към името Борегар.

http://topchochanbooks.blogspot.com/

3 Re: Life and Death (ревю) on Нед Окт 25, 2015 11:00 pm

Chocolate


Новочетящ
Новочетящ
1) Аз пък през цялото време си мислех, че я влача прекалено бавно Very Happy В началото предполагах, че много ще ми хареса, ще я прочета за два дни и ще напиша първото бг ревю. Нито едното не се случи, даже още преди да я започна видях, че от Аз Чета вече са ме изпреварили laughting hand

2) Същото беше при мен. След като мина периодът ми на отричане и негативност и ми се оформи оптимистичната нагласа, имаше една цяла седмица, в която бях толкова затрупана с домашни и щях да превъртя, задето не мога да я започна веднага Very Happy и с всеки следващ момент си мислех колко гениална идея е и колко добре ще е написана. Уви!
Личният ми фаворит за най-cringeworthy трансформиране от мисълта на Бела в мисълта на Боу е "there was a part of him - and I didn’t know how potent that part might be - that thirsted for my blood" -----> "there was a part of her that saw me as food". Дословен цитат. ИСУСЕ.
Но хубавото е, че както винаги много се кефех на ревюто ти. yahoo
Човееееек! Razz Благодаря! По принцип съм си много self-concious относно ревютата, та... радвам се, благодаря. Very Happy

3) Той си каза, че има причина да му е такова името - дядо му починал 3 месеца преди да се роди и майка му решила в знак на почит да го кръсти Бофорт. Иначе и аз бях в леко объркване/потрес от това име, само че в никой случай не може да бие името на мъжката версия на Розали... Роял. (???????)

Idk, аз си му викам Боу, защото "how to pronounce..." видеотата в Ютюб го произнасят така и защото е достатъчно близко до Бю, както си мислех, че се произнася това име в продължение на години. Very Happy

http://selfishprayers.blogspot.com/

4 Re: Life and Death (ревю) on Пон Окт 26, 2015 8:08 pm

Topcho

avatar
Творец на форума
Творец на форума
Хахахах, да знаех, че си толкова селф-коншъс, щях да го казвам по-често! Very Happy Много се кефя на ревютата ти, особено както са като директен разпис на случващото се в главата ти преди, докато и след като си свършила книгата Very Happy

http://topchochanbooks.blogspot.com/

5 Re: Life and Death (ревю) on Пон Окт 26, 2015 8:53 pm

Дийдра


Админ
Админ
мъжката версия на Розали... Роял. (???????)

lol emo

Много ме боли корема и странно как, но смехът помага, благодаря.

Дядо му се е казвал Бофорт? Бях чувала колко лош късмет е да си кръстиш детето на починал човек, но може би това е рядко срещано поверие, разпространено от хора като мен, което просто не си харесват името. При всяко положение вариантът на Топчо повече ми допада, жалко, че Майер не се е допитала до нея Very Happy

Въпреки че дните, когато проявявах някакъв интерес към поредицата, отминаха мнооого отдавна (първият филм окончателно доуби всякакъв ентусиазъм, нататък не продължих), след като прочетох ревюто ти, изпитвам известно любопитство към тази книга. Не толкова, че да ида да си я купя и да я чета, но все пак. Би ли споделила, скрито като спойлер, разбира се, какъв е различният край? Предполагам (надявам се) е такъв, който слага край на цялата история и не ни очакват алтернативни версии на останалите три книги и (никой няма да стигне чак дотам, нали?) на филмите.

https://www.facebook.com/SupernaturalBGFans

6 Re: Life and Death (ревю) on Вто Окт 27, 2015 4:16 pm

Chocolate


Новочетящ
Новочетящ
Масов спойлер за финала на книгата:
Ама наистина:
Боу успява да се измъкне от летището пет минути по-рано от Бела (във варианта на нейната история) и стига балетното студио пет минути по-рано (рандъм вметване: олекна ми много, когато разбрах, че този път майка му е преподавала уроци по танци в това студио, а не е ходил той на балет като дете. После четох в ГР как някакви хора се оплакват, че това било обидно следване на стереотипите, OH COME ON), евентуално стига до Джос 5 минути по-рано от Бела при срещата й с Джеймс.

Джос освен крак, му чупи и едната ръка и му нанася силен удар на главата (въпреки че е зает да се гърчи от болка, успява да си помисли още една камара глупости) и вместо да го ухапе по китката, ухапва само единия му пръст на ръката, за да се разпростре отровата по-бавно и да го боли повече.
Кълънови пристигат, Едит се опитва да изсмуче отровата от ръката му, само че се оказва прекалено късно, след която тя почва да мрънка, пита го дали иска да стане вампир или тя да го убие (защото той има достатъчно здрав разум в тоя момент, разбирате ли), а той успява да й каже някак, че иска да го оставят да се трансформира.

И тогава започва голямата мъка. 453

Докато той се превръща във вампир и умира от болка, те пътуват с колата обратно към Форкс. Едит не спира да се жалва и да му мрънка на главата, докато Арчи й говори "жено, полека с тия емоции, късно е за тях вече" (това не е дословен цитат :Д) По някое време Арчи й казва, че Боу вече може да ги чува, след което тя започва да му изсипва всичката информация за света на вампирите наведнъж. Когато стигат във Форкс и го занасят в дома си, това нещо продължава, след това всички останали от семейство Кълън се изреждат да му разказват личните си истории, а Едит периодично си го разнася от диван на диван и му разказва ОЩЕ неща. (И аз през това време си мисля "Абе, не стига, че трябва да преживява тая болезнена трансформация, ами и трява да ги слуша как му дуднат на главата два дни подред. Това е ново ниво на садизъм." При трансформацията на Бела единствено Едуард идваше да я държи за ръката и я оставиха мирно и спокойно да си изстрада превръщането...)

Боу се буди като вампир и директно се вдига да ходи на лов с Едит, когато изтърсва простотията "Ама аз и на обикновен лов не съм ходил, ми ако се изложа нещо?". До сцена с първия лов така и не се стига, но приблизително десет страници Боу и Едит си се обясняват в любов както в края на Новолуние, само че по-зле.

В епилога двамата наблюдават отдалеч изсценираното погребение на Боу, след това глутницата - Сам, Пол(а) и наистина не помня кой беше третия (съответно третата) - идва да предупреждава Кълънови, като си мислят, че са нарушили обещанието да не убиват хора на тяхна земя. Боу отново си мисли гениални неща като "Ама тва са вълци??? Които разбират анГЛИЙСКИ???222", след което заедно с Едит и Карин отиват да се срещнат на живо с майката на Джулс (респективно Джейкъб). Боу й разказва, че съвсем друг вампир преследвач го е превърнал и пактът с Кълънови не е нарушен.
Всички си ходят със здраве, а Боу е все така нереалистично надарен със самоконтрол (което ми се струва още по-нелогично и от самоконтрола на Бела като вампир, тъй като тя имаше две години да осмисли идеята за вампиризма и да знае какво я очаква). Следват още около две страници обяснения в любов, след което най-накрая книгата свършва.

Има и мъничък afterword, в който Майър казва "оттук нататък сами можете да си решите какво е станало с героите след това", което ме кара да си мисля, че няма да има повече. Very Happy
Нямах намерение да го правя толкова дълго и да вмятам толкова много лични коментари. Съжалявам. :Д

http://selfishprayers.blogspot.com/

7 Re: Life and Death (ревю) on Вто Окт 27, 2015 6:23 pm

Дийдра


Админ
Админ
Хм, май съвсем съм забравила какво се случва в първата книга, ако трябва да има нещо общо с описаното от теб в началото.
Благодаря за разяснението! Определено е по-добър вариант, отколкото да се мъча с книгата и изобщо не ми пречи, че е дълго, защото е абсурдно забавно 453

https://www.facebook.com/SupernaturalBGFans

8 Re: Life and Death (ревю) on Вто Окт 27, 2015 6:34 pm

Topcho

avatar
Творец на форума
Творец на форума
Мисля, че се смях повече, отколкото се полагаше на местенето от диван на диван Very Happy

Благодаря ти 453

http://topchochanbooks.blogspot.com/

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите

 

Активни теми за днес