Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Top posters
Дийдра (3880)
 
Raven (3250)
 
djenitoo (2868)
 
Alex (2308)
 
Topcho (1932)
 
Zhu (1253)
 
krasy (1195)
 
PlamS (1162)
 
gabolinno (977)
 
Ellendary (946)
 

Top posting users this month
angelina4455
 
kostilka
 
Дийдра
 
Topcho
 
radost123
 
iliapi
 




You are not connected. Please login or register

 » Книги » Ревюта » Императрицата на седемте хълма (ревю)

Императрицата на седемте хълма (ревю)

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

kostilka

avatar
Творец на форума
Творец на форума
Това е първото ми ревю. Съдържа спойлери.

Заглавие: "Императрицата на седемте хълма"
Автор: Кейт Куин
Издател: Сиела
Брой на страници: 484
Резюме:
Мощната, просперираща и разрастваща се Римска империя достига своя зенит при управлението на император Траян – всеобщ любимец на народа. Но нито той, нито неговото управление могат да бъдат вечни…

Нетърпеливият и амбициозен Викс е бивш гладиатор, който се завръща в Рим, за да трупа богатство. Колебливата и свободолюбива Сабина е дъщеря на един от сенаторите, която жадува за приключения. Сабина и Викс са едновременно любовници и врагове, но това, което най-силно ги обединява е привързаността им към Траян. За нещастие на императора сред най-приближените му започват да се зараждат амбиции за наследяване на престола. Безскрупулно амбициозната Императрица има свои планове за съдбата на Сабина. А нейното протеже и смъртен враг на Викс – Адриан – вярва фанатично в пророчество, според което той трябва да бъде следващият владетел на великата Римска империя.

Когато Траян умира, съдбите на героите се преплитат в безмилостна вихрушка от желания и манипулации, която не само ще бележи техните съдби, но и тази на цялата Римска империя…

Тази книга е третата подред от поредицата на Кейт Куин за "Древен Рим". Не знам защо първо издават дадена книга, а после предисторията в събитията и продължава редът им нормално нататък. Много ме дразнят така, но това е друг въпрос. Чела съм "Господарката на Рим" и Императрицата на седемте хълма" се пада следваща според събитията. Пропуснах "Дъщерите на Рим", която е именно предисторията, и започнах директно новата, защото ми беше любопитно да видя как ще се развият нещата по-нататък.
 
Забелязала съм като закономерност, че във всяка книга умира императорът и назначават друг. Няма да ми омръзне дори да има книги за всички императори от Римската империя. Героите в новите книги са още деца в предните книги. Визирам именно Викс и Сабина, главните герои в тази книга.
 
Номерата на главите са по-скоро сложени условно без да отразяват някаква завършеност, поне според мен. Може и без тях.

Сюжетът е поднесен от името на 4 герои - Викс, Сабина, Плотина, Тит.

Викс – смел, груб, амбициозен, лоялен към император Траян до гроб, жертвоготовен към близките си. Макар да твърдяха, че със Сабина се обичат и според мен са идеалната двойка, съжалявах Викс, защото тя го използваше за забавление, а той всеки път й вярваше наивен, когато тя го поиска.  Пожелавах му да си намери жена, по-кротка и добра, по-улегнала и зряла, от Сабина. Сполучи с втората си жена. Викс се издигна в очите ми, когато уби Дакийския цар и как не се чувстваше като победител, макар това да бе един от най-големите му подвизи.

Сабина – умна, свободолюбива, своенравна, авантюристка, обича да научава нови неща, да пътува и приключенията… Сабина се издигна в очите ми, когато реши да върви наравно с воините и показа издръжливост без да се оплаква. Както и нейната кампания за благотворителност и жаждата й да помага на онеправданите. Първа се омъжи за друг, макар, че после съжаляваше и искаше развод, но Викс вече имаше семейство. Намразих Адриан, в момента в който се появи, но още повече, когато призна, че я е излъгал, че споделя интересите й, само за да я спечели.

Плотина – коварна, интригантка, властна, целеустремена, студена, пише се за примерна императрица, наясно с потеклото си и без волности…Превъзнася  доведения си син, Адриан,  като бог. Бяха ми забавни моментите със статуята на Юнона – как преиначаваше физиономията й като „статуята я изгледа съчувствено“ и др., както и монолозите й в храма, но бяха още по-опасни, защото издаваха кроежите й и единствените моменти в които е несигурна. Също и как се сравняваше и оприличаваше на богинята. Падна ми в очите, когато предлагаше да делят средствата откраднати за Траяновите бани.

Тит – миролюбив, честен, съвестен, скромен, умен…Харесваше ми навикът му да цитира поеми и философи. Също и как изрежда недостатъците си, вместо добродетелите. Издигна се в очите ми, когато заплаши да разкрие измамите на Плотина и така си спечели смъртна присъда. Той също се уповаваше в статуя, но тази на баща си, което ми се стори по-разумно. След като влезе в армията, което не беше за вярване, се завърна по-самоуверен, съзрял, закален.

Когато прочетох историческите бележки се изненадах - сюжетът беше готов от тях. Мисълта, че тези събития са действителност, го прави още по-специален.  С лекота авторката препускаше през годините само с две-три изречения и така описваше в широк диапазон времето на действие, което ми направи силно впечатление, защото това ме затруднява. Също, че не се впускаше във вулгарни еротични сцени.

Надявам се да има нова книга. Трябва да има, защото завърши с "Ще ви разкажа по-нататък". Остава ми да чакам. Препоръчвам поредицата.

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите

 

Активни теми за днес