Latest topics
» Зад маската на дявола | Николай Пенчев (ревю)
Вто Сеп 19, 2017 4:05 am by kostilka

» Предавам нататък
Нед Юли 16, 2017 11:55 am by Topcho

» "Алиса и петък вечер" (ревю)
Вто Май 30, 2017 11:01 am by Дийдра

» Raven / IvShadow представя новата рубрика - Време за книги
Нед Май 07, 2017 11:11 pm by Mariq123

» Riddle .
Нед Май 07, 2017 11:08 pm by Mariq123

» Коментари на дневниците
Нед Май 07, 2017 11:03 pm by Mariq123

» СЪОБЩЕНИЯ
Нед Май 07, 2017 10:53 pm by Mariq123

» Последната империя | Брандън Сандерсън (ревю)
Сря Май 03, 2017 1:06 pm by radost123

» "Аз преди теб" - Джоджо Мойс
Вто Май 02, 2017 8:03 pm by gery777

» Nerve (ревю)
Чет Апр 27, 2017 10:12 pm by debora

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 13 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 13 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Top posters
Дийдра (3865)
 
Raven (3245)
 
djenitoo (2868)
 
Alex (2308)
 
Topcho (1917)
 
Zhu (1253)
 
krasy (1195)
 
PlamS (1162)
 
gabolinno (977)
 
Ellendary (943)
 




You are not connected. Please login or register

 » Книги » Ревюта » Lips Touch: Three Times (ревю)

Lips Touch: Three Times (ревю)

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Lips Touch: Three Times (ревю) on Чет Юли 23, 2015 2:34 am

Chocolate


Новочетящ
Новочетящ

Lips Touch: Three Times | Лейни Тейлър




Повече за книгата:

Three tales of supernatural love, each pivoting on a kiss that is no mere kiss, but an action with profound consequences for the kissers' souls:

Goblin Fruit
In Victorian times, goblin men had only to offer young girls sumptuous fruits to tempt them to sell their souls. But what does it take to tempt today's savvy girls?

Spicy Little Curses
A demon and the ambassador to Hell tussle over the soul of a beautiful English girl in India. Matters become complicated when she falls in love and decides to test her curse.

Hatchling
Six days before Esme's fourteenth birthday, her left eye turns from brown to blue. She little suspects what the change heralds, but her small safe life begins to unravel at once. What does the beautiful, fanged man want with her, and how is her fate connected to a mysterious race of demons?

Линк към Goodreads

За пръв път от много време ми се случва да прочета книга, която да е толкова добра, че да поискам всички други хора да я прочетат. Затова сега четете това ревю – защото “Lips Touch: Three Times” е умопомрачително добра, трябва да знаете за нея и трябва да я прочетете.

Ако харесвате фентъзи, със сигурност ще ви хареса. Ако не го харесвате – все пак ви насърчавам да опитате. Самата аз не се виждам като фен на high-фентъзи жанра, но това по никакъв начин не ми попречи да се почувствам напълно омагьосана от тази книга. Смея да кажа, че засега това заглавие ми е най-големият фаворит от всичко прочетено през тази година. Отново ми бе доказано, че Лейни Тейлър знае какво прави. И прави... чудеса.

От предишния си опит с авторката добре знаех, че няма да става въпрос за типичната ‘паранормална романтика’, но фактът, че тази книга се състои от три самостоятелни кратки истории (с оглед дължината им вече съм склонна да ги нарека по-скоро ‘повести’, отколкото ‘разкази’), не ме въодушевляваше особено. Но в процеса на четене осъзнах, че чета нещо много по-различно от очакваните разкази.

За пореден път стилът на писане на Лейни Тейлър тотално ми завъртя главата. Чета нейни неща в оригинал за втори път и съм направо влюбена. Имам чувството, че изказът й е толкова прекрасен и неин, че мога да го разпозная дори без името й да го пише на корицата. Когато четох “Създадена от дим и кост” се опасявах, че губя много от връзката автор-читател и си мислех, че все нещо се е загубило при превода, но сега я чета на английски и усещам думите й по абсолютно същия начин. Стилът й просто се отличава, прозира дори през превода и е прекрасен, езикът, който ползва е толкова богат и всичко звучи ужасно красиво. Може би не красиво в стил ‘снежинки падащи по сух паваж’, както при Маги Стийвотър, а по-скоро ‘разтопен шоколад, разстилащ се по топла повърхност’. Бях чела едно отрицателно ревю за Lips Touch, където книгата беше описана като ‘purple prose with no substance’, което директно ме прати в пълно недоумение. Да не би да сте чели текста по диагонал?

Та, понеже съм решила това лято да си упражнявам по-засилено английския, реших да си вадя всички непознати думи и... ами, десет листа малък формат и имам да дописвам още малко. Но не искам това да демотивира никого!(!!11!!) Много неща все пак си се разбират от контекста. И е перфектния начин да си усъвършенстваш речника. Да не говорим колко красиво звучи изчетено на глас. Не мога даже да избера цитат. Всички са толкова хубави.


    An idea fell like a seed and over the next weeks it went on growing like a fig vine lush and conquering twining round her old beliefs and covering them in new growth until they were as invisible as a tiger in a thicket and just as deadly.

Самите истории бяха допълнени с илюстрации от Джим Ди Бартоло, съпругът на авторката, и въпреки че неговият стил не пасваше с картините, които изникваха в главата ми, все пак много харесвам работите му. И още ме е яд, че книгата ми така и не пристигна и ми се наложи да я чета в електронен формат, заради което не можех спокойно да си прелиствам назад страниците и да си свързвам илюстрациите със сюжета. Преживява се.


Първата история, “Goblin Fruit”, беше най-кратката и според мен най-слабата, особено в сравнение със следващите две. Но беше силно начало, тъй като не знаех какво ме чака по-нататък. (Няма да говоря колко много ми хареса първата глава. Прочетете си я сами.) Мисля, че тук Лейни беше заложила повече на изказа си и на описването на героинята си, отколкото на сюжета, в което няма нищо лошо – просто аз имах очакванията да стане някаква задълбочена паранормална драма. Но не. За сметка на това пък имаше цели абзаци, които спирах и си препрочитах, като онзи за желанията на Кизи, докато тя стоеше пред огледалото. Или историята на срещата на баба й с гоблините. Или пък разговорите с приятелките й, които бяха най-забавното нещо.

“Spicy Little Curses” обаче... беше перфектна. Като че ли “златната среда” е най-удачният израз, с който мога да я определя. Тъкмо бях започнала мъничко да се разочаровам от книгата и със тази история вече бях... напълно омагьосана. Обожавам всичко в нея – атмосферата на Индия в колониално време, митологията, героите, всичко беше толкова премерено и все пак въздействащо. Историята на Анамик беше горчива, но и пленителна. Имах чувството, че пак съм на седем и чета приказка, обаче от онези със зловещите елементи и проклятията. Само че тази включваше слънце, музика и слизане в Ада. А завършекът беше толкова на място и още съм замаяна след прочитането. Не мисля, че мога да намеря думи, с които да опиша колко я обичам и колко се радвам, че я прочетох.

А финалната история (най-близката от трите до определението за повест), “Hatchling”, беше като разходка в гората привечер, мрачна и оплетена в мистерии. Основана на митове от зороастризма, само за стотина страници авторката изгражда една цяла нова митология, докато същевременно ни показва какво се случва с Есме и какво е било миналото на майка й. Беше ми изключително интересна, защото със всяко ново разкритие около мистериите се появяваше нов въпрос, който да си задам. Не ми стана любима само заради атмосферата, която, признавам, е невероятна, но имаше нещо студено и меланхолично в нея, особено с постоянната картина на вълците, каменните кули, зимите и зверовете под мостовете в Таджбел. А в тази атмосфера, отново, няма нищо лошо. Ако харесвате haunting мрачни неща, е силно вероятно да се влюбите в тази история. Просто аз не обичам книги, които ми носят меланхолични атмосфери и чувство на студ и разпадане, заради което и спрях да обичам трилогията Дим и кост, въпреки че първата книга ми е от най-любимите въобще. Както и да е, краят ме разтопи. Беше толкова простичък и същевременно въздействащ. Перфектен.

“Lips Touch: Three Times” беше нещо много повече от сборник от три истории за целувки. Беше създаване на нови митологии, същинска магия, струяща от страниците, облечена в цветове и ледена красота. И ако се поинтересувате и я прочетете, със сигурност ще си струва.

http://selfishprayers.blogspot.com/

2 Re: Lips Touch: Three Times (ревю) on Чет Юли 23, 2015 2:26 pm

Дийдра


Админ
Админ
Вече ме обзема леко безпокойство, когато си помисля за четене на тази книга. Ами ако не я харесам? Всички я обичат!
Но твоето ревю, повече от повечето, ме кара да си мисля, че просто не мога да я пропусна. И то не заради красивия начин на изказване - това всички го споменават - колкото заради митологията, илюстрациите, емоциите, с които очевидно те е изпълнила.

Благодаря ти за това ревю, Chocolate! Определено ще прочета Lips Touch: Three Times и тогава ще можем да я обсъдим, ако искаш 601448 Може да е още този месец за юлското предизвикателство.

А, относно английския - четенето е най-приятния и най-лесно подхранващ ентусиазма начин за учене, нали? Мисълта, че може да обогати речника ми, само ме изпълва с още повече желание да я отворя.
Имаш ли списък с книги на английски? Мога да ти препоръчам нещо. Много искам да ти препоръчам нещо, даже бих я препрочела заедно с теб! (Не че искам да отклонявам вниманието от хубава книга, за която си писала, но не мога да се сдържа 530909 )



П.С.: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=770343493064962&id=139579796141338

https://www.facebook.com/SupernaturalBGFans

3 Re: Lips Touch: Three Times (ревю) on Чет Юли 23, 2015 6:40 pm

Chocolate


Новочетящ
Новочетящ
Йей, първи (до)зарибен! sun Наистина се надявам да ти хареса и да ти въздейства, както беше при мен. Много ще се радвам да я коментираме и да сравним впечатления. ^^

Напълно съм съгласна - четенето ми е един от най-приятните начини да си усъвършенствам английския. Въобще не си бях толкова сигурна във възможностите преди да започна да чета книги в оригинал.

Поне към сегашен момент имам достатъчно книги, които искам или ми се налага да прочета, но подай предложението там Very Happy (saw the opportunity and had to take it, soRRY) Не обещавам, че ще мога да я прочета скоро, но ще й обърна внимание. 028

http://selfishprayers.blogspot.com/

4 Re: Lips Touch: Three Times (ревю) on Съб Авг 15, 2015 1:53 pm

Дийдра


Админ
Админ
Хах, "достатъчно книги", съществува ли такова нещо наистина? 453

Моята любима поредица е Кейт Даниелс. И по-добре да не казвам нищо повече, че като почна да говоря за нея, не мога да се спра.
Скълдъгъри Плезънт пък е преведена на български, така че можеш да си я вземеш и на двата езика. Една-две ги има и на аудио в YouTube, как се справяш със слушането на английски?

https://www.facebook.com/SupernaturalBGFans

5 Re: Lips Touch: Three Times (ревю) on Съб Авг 15, 2015 4:28 pm

Chocolate


Новочетящ
Новочетящ
Е, аз мисля в близка перспектива. laughting hand

Във форума съм чела доста мнения (особено твои Very Happy), свързани и с двете поредици, но това, което ме отдалечава всеки път от мисълта да видя за какво става въпрос, е броят книги. Наречи го страх от обвързване. Very Happy Толкова много поредици не смея да започна от опасения, че ще се уморя от тях и ще ги оставя недовършени по средата - and I'm like, why even bother? Затова повече от половината книги, които съм чела през последната година са все самостоятелни издания.

Освен това, както споменах и в ревюто, не чета особено често фентъзи, още по-малко по-сериозни фентъзита, ако мога да ги нарека така. 050

Харесва ми обаче, че всички томчета от Кейт Даниелс са сравнително тънки. Увеличава шансовете поне да хвърля око на първата книга. Very Happy

http://selfishprayers.blogspot.com/

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Similar topics

-

» Our Times (2015)

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите

 

Активни теми за днес