Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 7 Гости :: 2 Bots

kostilka

Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Top posters
Дийдра (3876)
 
Raven (3250)
 
djenitoo (2868)
 
Alex (2308)
 
Topcho (1931)
 
Zhu (1253)
 
krasy (1195)
 
PlamS (1162)
 
gabolinno (977)
 
Ellendary (946)
 

Top posting users this month
angelina4455
 
kostilka
 
Дийдра
 
Topcho
 
radost123
 
iliapi
 




You are not connected. Please login or register

 » Книги » Ревюта » "Диагноза:изгубена" (ревю)

"Диагноза:изгубена" (ревю)

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 "Диагноза:изгубена" (ревю) on Съб Май 16, 2015 10:16 pm

Topcho

avatar
Творец на форума
Творец на форума

Заглавие: "Диагноза: изгубена"
Автор: Десислава Шейтанова

Предпрочитно:
Сама сигурно нямаше да посегна към тази книга. Не сигурно - със сигурност. Просто самата констелация от съвременен роман с тематиката и така лъхащото на оптимизъм заглавие не се вмества успешно в читателската ми зона на комфорт. Това, което ме убеди обаче, бе ревюто на .BIRDY CHER  , в което тя освен всичко друго бе споделила и точните координати на книгата. Заинтригувах се от идеята - харесва ми да прочета с някого една и съща книга, и да сравним мнения, а тук по всяка вероятност щяхме да четем едно и също копие, без да сме се виждали никога. Не е ли един вид вълнуващо?

Историята:
Лена е на 28 и  на пръв поглед има всичко. И нея да попитате - ще го потвърди. Има любящ мъж, подкрепящо я семейство, стремглава кариера и завидно положение. Но нещо ѝ липсва - щастие. Лена не знае защо, но е нещастна. И докато монотонното ежедневие натежава все повече и заплашва да я премаже, Лена прави един последен опит да се откъсне от него.

Следпрочитно:
Бърди се очертава едно от книжните другарчета, с които имаме разнопосочни мнения. А дори и когато финалните съждения съвпадат, мотивите зад тях пак са диаметрално противоположни. Ето, например  - в началните абзаци - нея я е привлякла Витошката панорама, мен - мекотата на Ленината пижама.  При нея за тежестта на историята е дигнала оценката нагоре, при мен по-скоро я дръпна надолу. И още сравнения май могат да се построят, но сега ще се опитам да систематизирам в частност моите впечатления от книгата (и ще прибегна, както понякога правя, до плюс-минус-може би формата)

Плюсове:
(+)Думите. Книгата ми беше супер приятна за четене, което, предвид тематиката, е двойна и тройна възхвала. Авторката се беше справила страхотно, говореше богато, но същевременно оставаше близо до читателя, комуникираше с него (с мене, демек Very Happy ) и неща, които другаде биха звучали прекалено високопарни и неестествени, тук... се получаваха.  Освен това, те сякаш се балансираха от множеството поп-културни вметки (Хари Потър ftw) и ме накараха да се усмихна неведнъж. Също на няколко пъти си помислих, че с удоволствие бих прочела още нещо от авторката, особено ако е с по-разчупен сюжет. Или повече сюжет, като цяло.
(+)Книгата си има  собствен саундтрак - Лана дел Рей. Щеше ми се да е малко по-разнообразен, но във всеки случай книга с музикално оформление заслужава бонус точки.
(+)Самата тема в голяма степен и подхода към нея. Първоначално ме привлече идеята за биполярното разстройство, но когато към края на книгата Лена повече или по-малко я отхвърли, се зарадвах. Просто не ми се вписваше напълно, и тя самата потвърди подозренията ми, че просто е търсила някаква извинителна причина за чувствата и състоянието си. Но диагнозата ѝ не е "биполярно разстройство", а именно "изгубена" .  Много достоверно бе представен страха - както страха от отхвърляне, от разочарованието на другите, от това да бъде съдена; така и страхът, че последните възможности се изплъзват през пръстите ѝ. Може би най-много ми хареса заключението, че животът на Лена, небалансиран и клатушкащ се насам-натам, всъщност се оказва по-стабилен от този на всичките ѝ здраво стъпили на земята, "намерили златната среда", пораснали познати.

Може би-та:
(~) Нищонеслучването. В книгата не се случва нищо. Имаме сцени, диалози, събития, заключения, но всичко е в едно състояние на стагнация. Дори и когато привидно се случваше нещо, накрая се връщахме в изходна позиция. Дори и финалът не можа да ме убеди, че Лена е намерила пътя към щастието - той се състоеше предимно от планове и намерения. Ако всички мои наченати тетрадки и скицници прерастваха в завършени проекти.... Накратко, това ме издразни... Но от друга страна, този липса на действие доста точно отразява света, в който живее Лена (и не само тя), свят на лутане и привиден прогрес, където си мислиш, че вървиш напред, а всъщност се въртиш в кръг. Затова и тази подточка се отърва от минуса и остана някъде по средата.
(~)Сблъсъкът на Лена с неверния мъж. (Не, не е нейният. Но няма да издавам - бездруго тук възможностите за спойлери за толкова малки. Прочетете и ще видите.) Въпреки че бе може би най-динамичната сцена в книгата, начинът ѝ на намеса не ми хареса, и туй то...

Ньо-та:
(-)Отношенията на Лена с мъжа ѝ. В началото всичко бе супер сладко и много ме радваше, но с напредване на книгата започвах все повече да се дразня - на Лена. На това как тя с лека ръка отхвърляше способността на Иво да се радва като повъхностност и плиткоумие . На това, че един смислен разговор с него така и не дойде на дневен ред. Иво беше малко повече от домашен любимец, с разликата, че става за секс и пуши ръчно свити цигари с трева. Той бе една невзрачна част от фона и Лена го постави в това положение. Страница след страница в мен се затвърждаваше убеждението, че тя всъщност не разбира особено съпруга си - а и не се и напъва кой знае колко.
(-)Накрая всичко се сведе до пренос на генетичен материал.  Това излезе напред като разковничето за депресията на Лена - а също и като решението на проблема. Едно бебе ще реши всичките ѝ емоционални проблеми и неудовлетвореност. Може би за нея ще е така, може би не. Но го почувствах като принизяване и останах разочарована.

И така - към края си книгата малко ме разочарова. Като цяло обаче я намерих за приятна за четене и донякъде подтикваща  към размисъл. Ако сте по-голям фен от мен на този тип съвременни романи (което не е трудно) шансовете "Диагноза: изгубена" да ви хареса са големи. А аз ще имам наум името на авторката при прелета над рафтовете по книжарници и библиотеки.

П.П.Горе споменах точните координати на този екземпляр от книгата - а те са: Варненска Библиотека "Пенчо Славейков". Да, дискретно ви подтиквам да я вземете. Вижте предпрочитните бележки - няма ли да е яко? Ако го направите, да не забравите да споделите Very Happy

http://topchochanbooks.blogspot.com/

2 Re: "Диагноза:изгубена" (ревю) on Пон Юни 01, 2015 9:26 pm

Шей Рот

avatar
Модератор
Модератор
Интересно ревю. Признавам на Бърди не съм чела ревюто на тази книга, но ще го потърся, а веднага щом се върна на Варна ще побързам да се добера до „Пенчо Славейков“, за да могат пръстчетата ми да се докопат до книжлето и да го изпапкат с кориците.

https://obsessedbookreaders.wordpress.com/

3 Re: "Диагноза:изгубена" (ревю) on Пон Юни 01, 2015 9:51 pm

Topcho

avatar
Творец на форума
Творец на форума
Прочети наистина и ревюто на Бърди, и ако и ти се докопаш до книжката, ще ми е много интересно да чуя и твоето мнение Very Happy А ако се заформи chain reading ще ми е просто супер яко Very Happy Наистина, в библиотеката имаше повече копия, но на мен ми е готино да си представям, че четем едно и също

http://topchochanbooks.blogspot.com/

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите

 

Активни теми за днес