Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 8 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Top posters
Дийдра (3880)
 
Raven (3250)
 
djenitoo (2868)
 
Alex (2308)
 
Topcho (1932)
 
Zhu (1253)
 
krasy (1195)
 
PlamS (1162)
 
gabolinno (977)
 
Ellendary (946)
 

Top posting users this month
angelina4455
 
kostilka
 
Дийдра
 
Topcho
 
radost123
 
iliapi
 




You are not connected. Please login or register

 » Книги » Ревюта » Човекът, който обичаше Стивън Кинг (ревю)

Човекът, който обичаше Стивън Кинг (ревю)

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Дийдра


Админ
Админ
Опитът ми със сборници с разкази не е особено добър - обикновено има два-три-четири хубави, а останалите понякога са толкова скучни, че едва ги търпя. За щастие, макар в случая да не останах впечатлена от всички, не бях и отегчена или подразнена от никой, може би отчасти защото бяха толкова кратки.
Обещанието за разнообразие беше изпълнено. И беше удоволствие да чета произведенията на очевидно начетен човек с речник, включващ повече от 100-те най-популярни български думи (или колкото там се водеха laughting hand ).


Арлекин - един от разказите, които харесах и чудесно начало на сборника. Надникване в ума на сериен убиец, интересна игра, тиктакащ през цялото време часовник и подобаващ край. Единственият ми мъничък проблем е,
Spoiler:
че започна с детектива и, както може да се очаква, насочих вниманието и очаквания си към него, при което накрая се почувствах сякаш японецът ни отмъкна победата.

Бягството започна с интригуваща идея. Можеше спокойно да е хитрото измъкване на някой крадец, ограбил магазина за бижута в мола или нещо такова и тогава със сигурност щеше да ми допадне повече. За какво ни беше атниутопичната обстановка? С нищо не допринесе, само създаде впечатление, че бягството би трябвало да е много по-трудно, отколкото се оказа.

За Котешкият господар бях написала дълъг коментар, който обаче се свежда до - трябваше да обикна този разказ, но не се случи и не мога да определя точно защо. Бих могла да го препрочета, но нямам желание.

Видеокасети беше предвидим за мен, но това не ми попречи да го оценя. Добре че не съм от хората, които сънуват кошмари, след като гледат филми на ужасите, защото и аз си падам по такива.

Докъде водят мечтите е друг един от тези, които харесах. Е, "харесах" не ми се струва подходящата дума, предвид колко е потискащ и кървав, но все пак. Успя да ме засегне и заради интереса ми и към писането, и към издаването на книги, и заради посланието за уважение.

Страх от страха е един от любимите ми. Съвсем простичък, какъвто ми се ще да беше Бягството. Напомни ми на моите прекрасни детски години и историите, заради които ме беше страх да се прибирам сама.

Сигурно до средата се чудех накъде ще ме отведе Към ада и изведнъж, що да видя, още един убиец. Някои писатели прекалено много обичат да измъчват героите си, но Бранимир Събев определено обича да ги избива laughting hand  Де да имаше такава справедливост за всички чудовища.

Жените на живота ми
беше още един разказ с изненадващ край, но като жена, не мога да кажа, че беше одобрявам. Не, сериозно - и на мен са ми разбивали сърцето, ама чак толкова 453

Хижата е единственият, на който помня, че се смях. Едва ли това му е била целта, но още първия абзац с мазно влизащия в автогарата автобус ме разсмя. Каква цветиста картина 453  Зарадвах се и на обиколките по местни забележителности, особено след като по едно време се чудех ще има ли изобщо разказ в България. Освен това и аз бях там - дребната брюнетка, която не може да седи на едно място. И по-късно пак ме има мен, когато ставам рано - "Сори, че съм така неадекватен, но в момента се намирам в някакъв процес на събуждане" 453 След това усетих накъде отива работата (и пак се смях... добре де, може би просто бях в особено весело настроение, заради няколкото минали изпита тази седмица) и най-веселият разказ се превърна в най-чудовищния. За съжаление и тук едно нещо развали края
Spoiler:
- убийството на котката. Да, да, знам, че някои хора ще завъртят очи, но сериозно - едно-единствено невинно същество в цялата проклета хижа и трябваше да умре най-мъчително? Предполагам идеята беше унищожаване на всичко, свързано с канибалите, пречистване чрез огън и т.н., но по тази логика, Сребрин трябваше да полее и себе си с дизел.

Кралят е странна история, която ме остави да се чудя дали онова, което главният герой видя, наистина се случи или просто откачи.
Spoiler:
Клоня към второто. Ако съдя по други разкази, вероятно трябва да е първото, но що за демон ще лази като някаква сграда като обикновен гущер, когато има драконови крила и може да лети?453 

Любов моя, ангел мой май е единственият, който ме остави с приятно чувство на задоволство накрая.
Spoiler:
Много по-хубаво е да приключиш с оргазъм, отколкото със смърт.

Ако Topcho е права и в Човекът, който обичаше Стивън Кинг има много скрити препратки, то аз не ги открих. Може би е време пак да хвана книга на Кинг, ама къде да я вместо в графика? laughting hand Иначе определено виждам защо е спечелил награда.

А ако смъртта от Необичайно предложение имаше вид по моята представа, щеше да има чувство за хумор и да носи костюм, шапка, шал и очила! (Ако не знаете за какво говоря, явно изобщо не ме познавате много изпускате!) Иначе историята не беше лоша и завърши с интересен поврат, даже два от тях.

Благословеният, вещицата и дяволът започна като един по-дълъг, лесен за четене и интересен разказ... След което се превърна в оправдание за кофти порно. Жалко, че точно той е последният в сборника.


Въпреки разочароващия край на този сборник, ми е любопитно да видя новите идеи в следващия, още повече след като има и научна фантастика. Коледният панаир трябва да се проведе малко преди следващата ми сесия, така че вероятно ще го взема тогава, освен ако Нина не ме изкуши с някое прекрасно, безкрайно ревю 050



Последната промяна е направена от Дийдра на Съб Юни 14, 2014 6:40 pm; мнението е било променяно общо 1 път

https://www.facebook.com/SupernaturalBGFans

Topcho

avatar
Творец на форума
Творец на форума
Хах, ако този Смърт беше като любимият ти скелет, не вярвам, че щеше да се поддаде на такова униние. Или да си запусне външния вид така  laughting hand 

А онази котка съвсем я бях забравила, признавам си. purrr Даже докато не прочетох цялото ревю, си мислех, че и тя е свършила в казана, пък тя... свършила на грил. Кхъм. Обачеее, може и да не е толкова невинна тя  377625 Направо си го представих -


The Pussycat: Return from Ashes

А пък за демоните от "Кралят", може да са им атрофирали крилцата. Като на пингвини! На мен тая сцена пък ми се припокри с една от "Крадецът и магьосникът", където бяха оживели едни крилати гаргойли на площада.

А SG1 вече не помня къде беше изникнал, но аз съм гледала само него и филмите, та затова си ги харесвам. Въпреки че се точа на Атлантида от доста време. А, обаче книгите (поне тези, които съм чела) не струваха...

http://topchochanbooks.blogspot.com/

Дийдра


Админ
Админ
И вероятно нямаше да ми каже цялата истина за онова, което иска, докато не е твърде късно. Но пък тогава порастването на кожа щеше да е добра новина. Малко ми развали фантазията, когато си запали пурата от окото laughting hand 

Не беше котка от ада, единствените чудовища в този разказ бяха хора. Тцтц, като знам и колко ти харесаха самоубиващите се зайчета, май не харесваш много животните.

Не съм гледала филми или чела книги по Старгейт, така че за тях не мога да ти кажа, но SG1 го пробвах няколко пъти и така и не можа да ме заплени. Може би историята в Атлантис не е особено различна, но пък героите ме спечелиха за нула време, а в Юнивърс - и двете.
Не че те подтиквам да ги започнеш насред сесията laughting hand 

https://www.facebook.com/SupernaturalBGFans

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите

 

Активни теми за днес