Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 4 Гости :: 2 Bots

kostilka

Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Top posters
Дийдра (3876)
 
Raven (3250)
 
djenitoo (2868)
 
Alex (2308)
 
Topcho (1931)
 
Zhu (1253)
 
krasy (1195)
 
PlamS (1162)
 
gabolinno (977)
 
Ellendary (946)
 

Top posting users this month
angelina4455
 
kostilka
 
Дийдра
 
Topcho
 
radost123
 
iliapi
 




You are not connected. Please login or register

 » Книги » Ревюта » "Котаракът и Черният нарцис" (ревю)

"Котаракът и Черният нарцис" (ревю)

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Topcho

avatar
Творец на форума
Творец на форума

Предпрочитно:
Ал Торо е псевдоним, под който се крие български автор - Александър Торофиев. Ако се поразтърсите из нета за ревюта на книги-игри, не само на тази - поне 90% от тях започват с умилени спомени за възхода на този жанр през 90те години. Аз не мога да направя същото, по простата причина, че миналата година изиграх първата си книга-игра, и тя бе в доста “олекотен” вариант - става дума за приказката-игра “Приключенията на малкото таласъмче”. Така че може да се каже, че “Котаракът” е първото истинско приключение, с което се захванах, макар че се бях пробвала и с”Призвание: Герой!”

Историята:
Момчето, известно само като “Котарака” е племенник на прочут наемен убиец и вече е усвоило голяма част от тънкостите на занаята. След изчезването на чичо му Гобин обаче, Котарака трябва да се справя сам - като част от улична банда, без да знае на кого може да има доверие. Една нощ, изпълнявайки привидно с нищо неотличаваща се задача, Котарака се оказва във вихъра на заговор, където цената на един човешки живот е един черен нарцис. Без да има голямо право на избор, той поема предложената му мисия - но нали си е Котарак, няма да остави нещата просто така, а ще се опита да разнищи докрай ситуацията. Доколко ще успее - зависи от мен, теб и всеки друг читател, който отвори тази книжка.

Следпрочитно:
Както изтъкнах, аз не съм от онези ветерани в книгоиграенето, и затова ако не ползвам подходящата терминология и прочее - съжалявам. По същество Very Happy
Геймплеят ми направи страхотно впечатление - едновременно много лесен за следване и отчитане, без да е скучновато опростен. Играчът си има дневник на гърба на книгата, където си води събраните точки и кодови думи, но няма пресмятане на пари, умения и подобни (и слава богу. Very HappyТе хората останалите от това се оплакват, аз пък си се кефя.). С това играта ми вървеше много бързо и леко, и неусетно я доведох до край. Даже не веднъж, а два пъти.

Първата игра завърших без да умра нито веднъж и със 70 точки - един стабилен резултат, поне за моите възможности и очаквания. След този първи прочит оценката ми за книгата беше около 4.

Приключенията на Котарака се развиват във фентъзи светът на Крея. Без да се впуска в пространствени обяснения за устройството и начина на функциониране на Крея, само чрез малки, внимателни подмятания и детайли, авторът ни позволява да видим колко пълно и добре обмислено е това царство. Влизайки в ролята на Котарака, се налага да взимаме множество решения, като голяма част от тях се базират на отношенията с другите герои в книгата.Т.е. - развитието на историята стъпва повече на дипломацията, а не на екшъна. Наистина ме впечатли как тези решения и последиците от тях бяха умело втъкани в различните епизоди. И въпреки че тези решения на места ми идваха просто интуитивно, на други трябваше да се спра и да размисля сериозно. Накратко - книгата наистина те прави активен персонаж в повествованието, читателят наистина играе и живее в книгата!
Освен Котарака имаме и още доста интересни герои - загадъчни елфи-домоуправители, мълчаливи и подценени овчари, подмолни и двулични главатари - които се развиват в по-голяма или по-малка степен в различните сюжетни линии, по които героят може да тръгне. (Упс! Това трябваше май да го добавя към второто проиграване, но кът-плюс-пейст просто е твърде много усилия).
О! Да не забравя да спомена арта. Красивата корица също изигра своята роля при първата ни среща в книжарницата, а вътре книгата е изпълнена с красиви и детайлни илюстрации. С тяхна помощ още повече може да си се представим във всички тези сцени, разговаряйки с героите.  Наистина ми се иска да ги видя в пълноцветен вариант - на бас, че ще са разкошотийски.
Какво не ми допадна на първата игра, та не дадох максималните звезди, след всички гореизброени плюсове? Първо - краят. Разчиташе твърде много на следващия том от поредцата, вместо да заложи на по-солиден завършек. И второ, най-вече - отегчителния образ на девойката-в-беда и Котарачешка-дама-на-сърцето. След този първи прочит се оформи като скучна, като цяло безполезна героиня, и така и не разбрах защо изобщо е цялата тарпана около нея -  ако не броим фен сървиса, който предлагаше. Но тъй като Котарака във всеки епизод с нея се вторачваше в различни анатомични подробности, това дори уби ефекта от сцената с кодово име “заек”. Тя така и така не ми се връзва с останалото развитие, но ако не беше зяпането, щеше да стои като неочакван и шантав бонус - от което щях да остана по-доволна.

Но, въоръжена със знанието, че съм отворила едва половината сцени и че може да ме чакат нови, тайнствени врътки и завършеци, успях да преглътна това и се заех с второто преиграване.
При него не се стараех да вкарвам толкова мисъл в решенията, които взимах - целта ми беше да отключа различни сцени и сюжетни линии. Резултатът, естествено, бе, че умрях повече пъти от Дийн Уинчестър. След втората игра, мнението ми относно някои герои и личностното им развитие се подобри значително, а относно това на Елинор… поне мъничко. Показа известни зачатъци на умения и значимост, но можеше да се представи много по-добре.

Въпреки самоубийствения ми поход при втория прочит, не успях да отворя всички сцени и да събера всички ключови думи. Наистина тези 260 епизода съдържат толкова много комбинации, че десет различни читателя да се превъплътят в Котарака - ще изживеят десет различни приключения. Дори не си ограничен от това да си от “добрите” - можеш да пуснеш на свобода тъмното си алтер его.  Дори и за моя Котарак сред тези страници се крият още поне две приключения. Затова и ми е доста трудно да поставя окончателна оценка на тази книга - но пък ми е лесно да я препоръчам, особено ако тъкмо прохождате в жанра като мен. А и, честно казано, много ми е интересно накъде ще поведете своя Котарак :)

П.П.На сайта на “Заветът на Крея” може съвсем безплатно да се изтегли предисторията на Котарака - Спасението на Аврея. Имам намерение да се преборя с него, когато преглътна факта, че ще трябва да си броя жълтиците след всеки епизод и да мисля, мога ли да се бия с ножове или не (с други думи, там геймплеят е по-детайлен). Освен това на сайта има страшно много информация за други книги, полезни линкове и прочее хубости, дори да сте нуубове като мен.

За мен това книжле павира пътя ми към книгите-игри и определено ми даде кураж да пробвам в бъдеще още от жанра - дори и с по-усложнена система на игра. Засега давам на Котарака ~4.4 звезди - с потенциал за качване.
Елинор, ти си виновна. Веялс, ти може и да изведеш Котарака нагоре. 050 Ще узнаем след някой пореден прочит.

http://topchochanbooks.blogspot.com/

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите

 

Активни теми за днес