Latest topics
» Зад маската на дявола | Николай Пенчев (ревю)
Today at 4:05 am by kostilka

» Предавам нататък
Нед Юли 16, 2017 11:55 am by Topcho

» "Алиса и петък вечер" (ревю)
Вто Май 30, 2017 11:01 am by Дийдра

» Raven / IvShadow представя новата рубрика - Време за книги
Нед Май 07, 2017 11:11 pm by Mariq123

» Riddle .
Нед Май 07, 2017 11:08 pm by Mariq123

» Коментари на дневниците
Нед Май 07, 2017 11:03 pm by Mariq123

» СЪОБЩЕНИЯ
Нед Май 07, 2017 10:53 pm by Mariq123

» Последната империя | Брандън Сандерсън (ревю)
Сря Май 03, 2017 1:06 pm by radost123

» "Аз преди теб" - Джоджо Мойс
Вто Май 02, 2017 8:03 pm by gery777

» Nerve (ревю)
Чет Апр 27, 2017 10:12 pm by debora

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 11 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 10 Гости :: 2 Bots

kostilka

Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Top posters
Дийдра (3864)
 
Raven (3245)
 
djenitoo (2868)
 
Alex (2308)
 
Topcho (1917)
 
Zhu (1253)
 
krasy (1195)
 
PlamS (1162)
 
gabolinno (977)
 
Ellendary (943)
 




You are not connected. Please login or register

 » Книги » Ревюта » "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" (ревю)

"Човекът, който обичаше Стивън Кинг" (ревю)

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Topcho

avatar
Творец на форума
Творец на форума
Много се чудех с какво ревю да почна, и съветът на Дийдра да почна с нещо от български автор ми се видя най-разумен. Само предупреждение - книгата бе прочетена през лятната сесия, а ревюто написано през зимната. А тук даже съм ви спестила част от блог лигавнята. Само казвам  monkey1 


Следпрочитно:

„Арлекин“
Лично за мен този разказ беше черно-бял и в главата ми беше с комикс балончета за репликите. Още началната сцена носеше едно ноар усещане, а после дадох направо контраста на макс, докато всичко стана черно-бяло, докато стана като манга. Стори ми се много подходящо предвид тематиката.
Азиатската мистика се смесва умело с едно познато ежедневие. Престъпник -психопат (в ролята – Мориарти от новия „Шерлок“. Особено гласчето.), детектив, който диша никотин, а във вените му тече кофеин. Игра с прекомерно големи залози.  Топчо потрива доволно ръчички!

Може би единственото нещо, което не ми се понрави, беше прякорът на убиеца. Арлекин? Заради черното и бялото? Стига де, в главата ми мястото на Арлекин (и то от хорър разказ) е заето от едноимения герой на Нийл Геймън, който похапваше собственото си сърце с кетчуп. От друга страна, този прякор бе даден от щатния патолог. Което издава дълбоко познаване на начина на мислене на този вид и липсващата логика, стояща често зад определенията.


"Консистенцията на ухо на куче" предизвика множество дебати, най-вече за породата.
Така че това е точно прякор, какъвто би дал един патолог.
Въпреки това, аз прекръстих случая The manga murders, или накратко, The MMs. Причини:
 Like a Star @ heaven черно-бялото
 Like a Star @ heavenазиатски привкус
 Like a Star @ heavenпулчетата за го приличат на черно-бели бонбонки
 Like a Star @ heavenтрябваше ми извинение за бонбони

След като се помирих по този начин със себе си, всичко се нареди. Този разказ определено бе един от любимите ми и силно начало на сборника. Протагонистът ме спечели отвсякъде - още повече че съм голям фен на адаша му от другата поредица на „Ибис“(Ласиииитър!) . Успя да се нареди на второ място в класацията ми на любими герои от книгата, макар че трябва да си дели позицията със Сребрин. Може би най-много ми хареса факта, че в крайна сметка читателят има донякъде избор – да реши дали зад развитието на случая стои нещо мистично и предопределено или да остане скептик и рационалист.


П.П. Гифчето горе представлява всъщност игра на шоги, но просто в единствената манга/аниме за го, която знам, главният герой е с антигравитационна антицветова анти-всичко прическа, която ми лази по нервите. А аз обичам Ю-ги-о.

„Бягството“
Лично за мен това беше... не най-слабият, но определено най-разочароващия разказ. Просто основите бяха толкова силни. Антиутопичната реалност. Затвор на покрива на мол! Колко готино е това? Я си помислете как работят асансьорите? (хинтче - краят на "Астерикс и Клеопатра")После, героите – всичките представени така, че хем да те заинтригуват, хем да те притеснят, но във всеки случай да искаш да узнаеш още за тях. На фона на всичко това очаквах една експлозивна, подобаваща, страшна развръзка. Но докато я чаках, разказът взе, че свърши.

„Котешкият господар“
Този си го харесах още от заглавието! Да си призная, не очаквах в този сборник да се озова в Африка, но пътешествието определено ми хареса и ми възвърна ентусиазма, понамалял няколко страници преди това. И тук имаме сблъсък на култури и морал, но доста по-драматичен, отколкото в „Арлекин“, а пък красивия фон, на който се случва всичко, още повече задълбочава контраста. Главният герой, Калунга, печели веднагически читателите за каузата, а по-други параметри и читателките. Обявявам го официално за любим герой от книгата!
Освен това, на изключително задоволителния финал се почувствах като Симба на Прайд Рок, изпълнена с мрачно задоволство. Муахахаха.

Ей така, ама наобратно. Не можах да изровя друга картинка.


„Докъде водят мечтите“
С една дума – крийпи. Кърваво. И същевременно плашещо реалистично, от което ти става пък малко тъжно. Много потискаща и мрачна атмосфера ме лъхна от този разказ, съвсем като за хорър. По принцип не съм фен на gore horror-а и това се бори в мен с факта, че разказът беше силен и въздействащ - не мога да го отрека. Клатушка се на границата между купчината с харесани и не чак толкова харесани.

„Страх от страха“
Ако в диапазона на хоръра, кървищата, стичащи се по стените и чревцата, вързани деликатно на панделка, украсяваща буркана с очни ябълки са в единия край, то на другия са клоните, потракващи по стъклото в безветрена вечер, шумът от стъпки по паважа след теб, проскърцването на дъски, когато си сам вкъщи. Things that do bump in the night. Които карат тялото ти да излее целите си запаси от адреналин, докато кръвта не заблъска в ушите ти, а ребрата ти сякаш се стягат, приклещвайки полудялото сърце в костната си прегръдка. Страх от страха. Аз си признах към кой край клоня. Пет звездички.

„Видеокасети“
Боя се, че схванах грешно посланието на разказа. Защото сега превъртам „Стар Трек“, „SG1“, всичко, което садистичния мозък на Стивън Мофат е родил и още десет-двайсет сериала и чакам на прозореца ми да спре синя полицейска кабина и да ме отведе.

„Към ада“
Категорично един от най-силните и най-въздействащи разкази в сборника! Не мога да определя кое беше по-разтърсващо – ретроспекцията или жестокият финал. Но просто няма как да не страдаш с Иво, да не поддържаш ръката му, когато я вдига, а накрая да не крачиш редом с него. Прирева ми се.

„Жените на живота ми“
Много нежен и лиричен разказ, едно произведение в пет действия, което рязко изпъква на фона на останалите в сборника.

„Хижата“
Отново отиваме в другия край на диапазона, но този път нямам никакви възражения.
Такам... имаме висок тъмен главен герой, роден в бурна нощ, задавена от тютюнджийска кашлица (това определено ми хареса). Имаме далечна забутана хижа и купчина непознати на едно място. Накратко – класическа рецепта за проблем.
Лошото момче Сребрин си има своите начини да ти влезе под кожата, но аз най-много се кефих на онова лъчезарно и пухкаво същественце. Обаче докато се прехласвам и се радвам на героите, примката започва да се стяга, и се усещам как почвам да се моля да изскочи отнякъде някое чудовище, защото ако това не стане...
Остават хората.
От хорър разказите в целия сборник, според мен най-силните бяха именно тези, където в ролята на злото влиза не някой демон, изпълзял от незнайни дълбини, а точно хората. А от всички такива истории в книгата, „Хижата“ беше най-силна. Много ми напомни на канибалския епизод от Torchwood:

-Why?...
-Cause it made me happy

Кралят
Честно казано, отначало си помислих, че и този разказ е посветен на Стивън Кинг. Това май е най-фантастичният разказ в сборника, защото главният герой решава да защити личното си достойнство, тегли една на потискащите го субекти, и след това веднага си намира по-задоволителна работа. Имах чувството, че нещо ми се загуби по средата, краят беше готин, но в крайна сметка този разказ получи от мен най-малко точки. Изненадващо вдъхновителската песничка ми хареса, макар че по незнайни причини аз си тананиках "Мракобесие и джаз" на Пикник, които не бях слушала от гимназията.

„Любов моя, ангел мой“
Това са Монро и Розали! От "Грим"!


Не, сериозно, те са!
Още по-сериозно – разказът започва толкова нежно и поетично, гушка те и те унася. Само за да може след това да те халоса по главата с втората си половина. Контрастът между двете е много силен и на него се основава въздействието на историята.
После Монро идва да им разкаже играта и от моя страна отново има мухахаха.

„Човекът, който обичаше Стивън Кинг“
Неочаквано за мен, едноименният разказ от сборника спечели най-много симпатиите ми. Неочаквано, защото, да си призная, никак не обичам Стивън Книг. Давала съм му многобройни шансове, но нещата между нас просто не сработиха.
Обратно на темата обаче. ЧКОСК беше пъстър и въвличащ, изпъстрен с много перфектно напаснати детайли и заигравки с действителността. Всичко това ме изкефи на макс. А подозирам, че феновете на Стивън Кинг биха се изкефили дори повече, защото съм убедена, че в разказа има повече скрити препратки, отколкото успях да открия. (Да речем, заглавието на разказа препратка ли е към "Момичето, което обичаше Том Гордън"?)  Всички герои бяха така живи ( искам да кажа, и тези, които иначе не са си живи), че следващия път като съм в София и оглеждам "Славейков", сигурно ще търся сергията на Силвана.

„Необичайно предложение“
Този също е към върха на купчинката с харесани. И как да не си харесам депресираното скелетче, шъткащо и подритващо ангели и демони като пилци! Въпреки че същото абсолютно греши!
Неща, които да правя със Смърт:

 Like a Star @ heaven да му намеря котенца и бяло пони
 Like a Star @ heaven да му сипя антидепреснат в кафето и да му дам сникърс, защото е такава примадона, когато е гладен.
 Like a Star @ heaven да изчакам, докато засвятка в синьо
 Like a Star @ heaven да изгледаме четвъртия сезон на Torchood: The Miracle Day и да го убедя, че работата му не е в никаква опасност. А така или иначе почнах маратона няколко разказа по-рано.
 Like a Star @ heaven а дори и това да се случи, винаги може да замества Дядо Прас или да стане логопед на петли, които може и да не са толкова мелодраматични професии, но като нищо да са по-добре платени
Май това беше първият от двамата литературни герои, с които съм спорила през изминалата година. Не знам това какво говори за психическото ми състояние, но виня сесията. Това обаче е все пак комплимент към героя, предизвикал спора.

Камен също беше интересен, но може би щеше да ми е малко по-забавно, ако беше склонил на това необичайно предложение.

„Благословеният, вещицата и дяволът“
Заедно с „Човекът...“ това е най-богатият и развит разказ от целия сборник. Може би даже най-най! От различни ревюта, които бях чела, бях останала с впечатление, че няма да ми хареса, но за пореден път съжалих, че пристъпвам към нещо с предубеждение. Как да му отправя каквото и да било обвинение? Всичко си му беше на мястото, на точното място и в точното количество. Венефика беше уникална героиня и по своему пленителна. От споменатото трио в заглавието тя най-добре представлява всичко, което историята е – кръв, съблазън и поквара. Както и факта, че накрая всеки е прецакан от някого.

В заключение, ако решите да пропуснете цялата словесна салата, написана от мен дотук (напълно ми разбирам):ЧКОСК се оказа доста пъстър и разнообразен сборник. Една голяма част от разказите в него ми много ми хареса, но дори и тези, които не отидоха в купчинка "любими" не мога да кажа, че ме отегчиха. Голямо впечатление ми направиха доста стресиращите вариации по темата за злото, скрито у хората; също така и реалистичните профили на героите.

Сборната ми оценка се получи четири звездички от пет  fly monkey angel

http://topchochanbooks.blogspot.com/

Дийдра


Админ
Админ
Благодаря за дългото ревю, помогна ми да си подредя мислите за моето собствено. Вече не се изненадвам, че мненията ни не съвпадат напълно.

Topcho написа:Това са Монро и Розали! От "Грим"!
Кой Грим? Сериала?

Не знам дали си схванала грешно посланието на Видеокасети, идеята ти е чудесна 453 Трябва по-често да гледам Doctor Who! (Сериозно ли само аз харесвам всички версии на Старгейт, освен SG1?)

И за мен Благословеният, вещицата и дяволът тръгна много добре, но някъде по време на първото изнасилване започна да ме разочарова. Накрая всичко ми се струваше като фон за порното. Имаше много повече начини, по които всички можеха да демонстрират колко са аморални и заслужават, каквото ги застигна.

Между другото, защо си публикувала толкова съкратена версия на ревюто в Goodreads?

https://www.facebook.com/SupernaturalBGFans

Topcho

avatar
Творец на форума
Творец на форума
Нашите крайни мнения май често се разминават, дори и когато самите впечатления от прочетеното в голяма степен се застъпват  laughting hand Предполагам, че аз по-лесно се ентусиазирам, когато едно нещо ми хареса, и след това вече искрата по-трудно гасне. А оценките, които давам, са винаги субективни.

Да, от сериала! Точно така си ги представих, докато четях - особено Розали. Страшно много ги харесвам - Монро е един от любимите ми върколаци, с йогата и плетените пуловерчета  yahoo

Хм, предполагам, че не съм го качила цялото, просто защото е страаашно дълго. Може би най-дългото ревю, което съм писала, не за друго, а защото исках да кажа по нещо за всеки разказ, не можех да приказвам общо. Освен това е смахнато дори по моите критерии - четох го точно за сесия, и с всички тези филмови препратки - макар че точно това мислех,докато четях. То дори и тук е съкратено - няма ги прахозайчетата, Мечо Пух и една част от картинките (домързя ме да ги поствам  laughting hand ). Обикновено в блога си деля ревютата на три части - предпрочитно, сюжет и следпрочитно, като първите две части в Гудрийдс винаги ги пропускам. Първата част е най-вече лично за мен, а сюжета всеки може да си го види. Но този път и коровата част я посъкратих и оставих само тези, които най-много ме впечатлиха.

Иначе сега ти прегледах в юнското предизвикателство мненията и наистина за повечето моите съвпадат. Един от най-големите плюсове за мен беше, че наистина дори и тези разкази, които не харесах особено, не ме отегчиха - отегчението е една от основните причини да дам оценка надолу. И аз се надявам "Пустинния скорпион" да е още по-добра и да мога да ѝ сложа пет звездички.

http://topchochanbooks.blogspot.com/

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите

 

Активни теми за днес