За събитие от края на 11-та книга:

Spoiler:

Рейчъл Кейн в Туитър, в отговор на възмутен коментар: Actually I didn't kill Amelie.

Само аз ли съм разочарована? Не че се надявах особено, но поне можех да си мечтая...

Откъси от Black Dawn

А след Black Dawn ще имаме още цели три книги:

Две корици за Black Dawn:

Американската (твърда корица):


Британската (мека корица):

Не знам за вас, но на мен определено американската ми харесва повече

Дали ще прочетеш 15 книги от една поредица или 15 отделни книги, няма разлика. Никой не те кара да ги четеш една след друга. Стига да са интересни, разбира се, а тези са.

Ние по принцип сме в дъното на класациите за четене... Но може да е просто защото наскоро излезе четвъртата книга... Дано не спрат превода насред поредицата заради ниски продажби.


Вече можем да прочетем част от втора глава на Black Dawn на сайта на Рейчъл Кейт - > линк. Почти най-долу е, ще видите жълт надпис NEW SECTION ADDED MARCH 5, 2012.

Рейчъл Кейн започна да пуска "цитат на деня" от Black Dawn. Мако остана до излизането на книгата. Как лети времето...

Та...

Цитат на деня №1:

Myrnin led them down a maze of corridors into a storeroom, small and dark, that stank of chemicals. Claire remembered it. It seemed a whole lot smaller with the five of them packed inside, but Myrnin squirmed past her, shut the door, and flipped on the overhead bulb, which swung in true horror- movie fashion back and forth above their heads. Just barely above Shane's, in fact; he hunched to avoid it.

"Great," Shane said. "Look, I'd rather not be on janitorial duty. I have allergies to cleaners."

"And to cleaning," Michael said.

"Look who's talking. Didn't they do one of those Animal Planet documentaries about the roaches in your room?"

Поискахте – доставям.
Чела съм книгите в оригинал, така че ако видите нещо, преведено различно от Ибис, те грешат

Цитат №1

Мърнин ги поведе надолу по лабиринт от коридора до малък и тъмен килер, който вонеше на химикали. Клеър го помнеше. Изглеждаше много по-малък в тях петимата събрани вътре, но Мърнин се промуши покрай нея, затвори вратата и запали крушката, започна да се люшка над главите им досущ като във филм на ужасите. Всъщност точно над главата на Шейн; той се приведе, за да я избегне.
- Чудесно – каза Шейн. – Виж, не искам да съм дежурния чистач. Алергичен съм към почистващи препарати.
- И към чистене – каза Майкъл.
- Виж кой говори. Не правиха ли един от онези документални филм по Анимъл Планет за хлебарките в стаята ти?

Цитат №2

Пикапът ръмжеше бавно и дълбоко, а задната му част беше приблизително с размера на син кит. Вътрешността на кабината можеше да побере футболен отбор. Дори имаше удобна – макар и празна – поставка за оръжия на задния прозорец.
Имаше стикер с надпис: можете да вземе оръжията ми, когато ги измъкнете от студените ми, мъртви ръце. Някой шегаджия – вероятно собственикът на пикапа – беше добавил „не” пред „мъртъв” с черен маркер. Клеър погледна към Наоми, която беше фокусирана върху същите думи. Имаше особена, леко развеселена усмивка на устните й, която беше и не малко плашеща.
Шейн се наведе извън прозореца на пикапа и попита:
- Боже, обичам селяни. Кой иска да кара това лошо момче?
- Не и аз – отвърна Клеър веднага, в същия момент, когато Наоми каза – Не знам как.
Шейн изскочи от кабината, спря и се взря в тях с празно изражение.
- Не искаш? – попита Клеър, после насочи вниманието си към Наоми и изглеждаше още по-шокиран. – Не можеш? Сериозно, нещо не ви е наред на вас двете.

Цитат на деня №3

Michael came walking in, looking rumpled, tired, and about as depressed as she’d ever seen him. He didn’t meet anyone’s eyes as he walked over to the center table and tested the carafes.
“That’s AB,” Myrnin said helpfully. “It’s still warm. Oh, and there’s a hint of sweetness in it. High triglycerides. I think the donor needed a bit of medication.”
“Are you high?” Michael asked him, in a totally colorless voice.
Myrnin blinked, and looked at Claire for help. “He means, are you on drugs.”
“Well, obviously.”
“More than usual.”
“Oh. No, no, just the usual doses, and where is Shreve?”
“Eve,” they all said, in unison. Wearily.


Майкъл пристигна, изглеждаше разрошен, уморен и по-депресиран, отколкото го беше виждала някога. Отиде до центъра на масата и вкуси от карафите, без да срещне ничий поглед.
- Това е AB - каза Мърнин услужливо. - Още е топла. О, и се усеща лек привкус на сладост. Високо ниво на триглицериди. Мисля, че донорът се е нуждаел от малко лечение.
- Надрусан ли си? - попита го Майкъл незаинтересовано.
Мърнин премигна и се обърна към Клеър за помощ.
- Има предвид дали си вземал лекарства/наркотици.
- Е, очевидно.
- Повече от обичайното.
- О. Не, не, просто обичайните дози, а къде е Шрийв?
- Ийв - казаха всички едновременно. Предпазливо.

Цитат на деня №4 от гледната точка на Ийв. Явно и в тази книга ще е мазало със сто различни гледни точки.

I gave my new vamp friend a thumbs-up, passed him my gun, and unclipped the jars. My hands were cold and wet, and I had to concentrate to make sure I didn’t slip and drop them. And then it occurred to me that my brilliant plan was to run right into the middle of the draug.

It was suddenly not so brilliant.

The vampire bumped my shoulder and gave me an encouraging nod. He had a shotgun in each hand, like something out of a badass Old West movie; all he really needed was a big hat and bandoliers over his chest to complete the picture. And maybe a poncho. Ponchos are cool.

I got the message. He’d be right behind me, firing on the draug coming from the sides. Plus, they wouldn’t be nearly as interested in me if there was hot, tasty vampire within reach.

I gave him a firm, calm nod (and didn’t feel that way at all). Then I ran forward.

Вдигнах окуражително палец, подадох на новия ми приятел вампир пистолета и откачих бурканите. Ръцете ми бяха студени и мокри и трябваше да се съсредоточа, за да не се хлъзнат и да ги изпусна. И тогава осъзнах, че гениалният ми план е да изтичам директно в един дрог.
Изведнъж вече не беше толкова гениален.
Вампирът ме побутна по рамото и кимна окуражително. Имаше пушка във всяка ръка, като в някой страхотен филм за Стария Запад. Всичко, което му трябваше, беше една голяма шапка и патрондаши, за да допълни картинката. И може би пончо. Пончотата са готини.
Разбрах посланието. Той ще е точно зад мен, стреляйки по дрогите, идващи от двете страни. Освен това, аз няма да привлека вниманието им особено много, ако наблизо има някой горещ, вкусен вампир.

Цитат на деня №5

Claire shook off Michael’s hand. He let her. “Then let’s go, before Myrnin gets himself killed.”

Shane probably didn’t mean it when he said, “Wait, that was an option? Because I could still stay.”

Клеър се измъкна от хватката на Майкъл. Той й позволи.
- Тогава да вървим, преди Мърнин да пострада.
Шейн вероятно не го мислеше наистина, когато каза:
- Това, това вариант ли е? Защото все още мога да остана.

Цитат на деня № 6

“I will be in the center of the first floor, main control room at the far east end of the building. I will be there to disable the startup panels and program the system to reverse the flow of the pipes. That process is going to take the longest," Myrnin said.

Shane raised his hand. “Uh, question?”

“Yes?”

“You didn’t design this plant, did you? It’s not made out of— I don’t know, cow entrails and flywheels or anything?”

Myrnin gave him a cool, blank look and said, “In fact this was built by an engineering firm from Houston, I believe. In the 1950s. There is a sad lack of entrails, cow or otherwise. Are you finished?”

“Suppose so.” Shane shrugged. “Hey, is it okay if I wear the flamethrower this time?”

“Can anybody stop you?” Myrnin asked. “By all means.”

- Аз ще бъде в средата на първия етаж, главната контролна стая в източния край на сградата. Ще бъда там, за да извадя от строя стартовите патели и да програмирам системата да обърна посоката на течение в тръбите. Този процес ще отнеме най-дълго време – каза Мърнин.
Шейн вдигна ръка:
- Ъм, въпрос?
- Да?
- Не ти си проектирал тази инсталация, нали? Не е направено от... знам ли, кравешки вътрешности и махови колела или нещо такова?
Мърнин го погледна студено и безизразно и каза:
- Всъщност мисля, че беше построена от инжинерна филма от Хюстън. През 50-те години на XX век. За съжаление няма вътрешности, кравешли или каквито и да било други. Приключи ли?
- Предполагам. – Шейн сви рамене. – Хей, мога ли да нося огнехвъргачка този път?
- Може ли някой да те спре? – попита Мърнин. – Разбира се.

Цитат на деня № 7

Monica made a show of smoothing down her entirely-too-high-priced dress, which ended just below illegal. “My brother’s all I have left, and he came running back here out of some misguided sense of loyalty to the little people. I couldn’t let him face danger without me, could I?” She hesitated, then shrugged. “Besides, I ran out of money. And my credit cards were frozen.”

“So you came back here?” Claire stared at her for a second, stunned by the magnitude of the void that was Monica.

Monica said, “Bite me, preschool. I don’t care what alligators you’re swimming with, anyway. I hope they eat all the best parts.”

Моника демонстративно приглади твърде скъпата си рокля, която свършваше на минималната позволена дължина.
- Само брат ми ми остана и той дойде тук заради някакво заблудено чувство на лоялност към малките хора. Не можех да го остава да посрещне опасността без мен, нали? – Поколеба се, после сви рамене. – Освен това ми свършиха парите. И кредитните ми карти бяха замразени.
- И се върна тук? – Клеър се взря в нея за момент, шокирана от огромните размери на празнотата, която беше Моника.
- Майната ти, хлапе. Не ме интересува с какви алигатори плувате. Надявам се ядат само най-добрите части.

Силно се надявам, че книгата ще е по-интересна, отколкото звучи от тези цитати. Дори не ми се занимава да ги превеждам. Особено когато Шейн се прави на умен. Май никога няма да си върна и малкото симпатии към него, които имах едно време.

Цитата на деня №8

Eve’s latest gift to me, which I wore on a chain around my neck, was a blood vial. Some Goths were into it, keeping each others’ blood as either mementos or trophies, but she’d gotten it mainly because it was, as she put it, my “break glass in case of emergency” supply. It was Eve’s blood. I’d never really planned on drinking it, because it was just a taste, really, but this was a true emergency, after all.

I uncorked it and drained it in one small gulp. The taste of her essence exploded on my tongue in a rush, and I felt my pupils contract and my fangs come down in response. It’s hard to describe what it feels like, except that it’s a whole lot like wanting something you know isn’t good for you. Craving, lust, hunger, fear, all balled up inside a sense of wonder, because you can actually feel the person the blood came from, at least a little. The fresher the blood, the sharper that sensation.

Най-новия ми подарък от Ийв, който носех на верижка около врата ми, беше шишенце с кръв. Някои почитатели на готиката си падаха по това, да имат кръвта на другия, като нещо да спомен или трофей, но тя ми го беше взела най-вече защото беше, както го нарече „запас за спешен случай”. Беше кръвта на Ийв. Не бях възнамерявал да го пия, защото всъщност имаше само една глътка, но все пак това наистина беше спешен случай.