Latest topics
» Зад маската на дявола | Николай Пенчев (ревю)
Yesterday at 4:05 am by kostilka

» Предавам нататък
Нед Юли 16, 2017 11:55 am by Topcho

» "Алиса и петък вечер" (ревю)
Вто Май 30, 2017 11:01 am by Дийдра

» Raven / IvShadow представя новата рубрика - Време за книги
Нед Май 07, 2017 11:11 pm by Mariq123

» Riddle .
Нед Май 07, 2017 11:08 pm by Mariq123

» Коментари на дневниците
Нед Май 07, 2017 11:03 pm by Mariq123

» СЪОБЩЕНИЯ
Нед Май 07, 2017 10:53 pm by Mariq123

» Последната империя | Брандън Сандерсън (ревю)
Сря Май 03, 2017 1:06 pm by radost123

» "Аз преди теб" - Джоджо Мойс
Вто Май 02, 2017 8:03 pm by gery777

» Nerve (ревю)
Чет Апр 27, 2017 10:12 pm by debora

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 6 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Top posters
Дийдра (3864)
 
Raven (3245)
 
djenitoo (2868)
 
Alex (2308)
 
Topcho (1917)
 
Zhu (1253)
 
krasy (1195)
 
PlamS (1162)
 
gabolinno (977)
 
Ellendary (943)
 




You are not connected. Please login or register

 » Начало » Кой съм аз? » Дневници » Silver's diary

Silver's diary

Иди на страница : Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 2 от 2]

16 Re: Silver's diary on Нед Фев 06, 2011 12:44 pm

Silver

avatar
Прохождащ
Прохождащ
6 Февруари 2011

За някои хора е лесно да изтрия всичко. Аз май винаги съм имала проблем с това. Може би си падам мазохист?!
Остана една, последна прашинка заинтересованост към теб. Отиде си и тя. Натиснах големия бутон "delete". Изтрих всичко. Изтрих те от живота си. Забравих къде живееш, забравих къде сме ходили. Сега това се места, запълнени с приятелски спомени. Не мои и твои. Мои и техни.
Картините са толкова красиви. Изтрих и нарисувах наново. Унищожих и съградих. Време е за нещо ново... Ще облепя цяла стая в плакати. Ще заградя едно местенце, там ще оставя отпечатък с всеки един от тях.
Картината на живота ми. Ще сложа цветни чаршафи. Ще разхвърлям меки възглавнички. Ще подготвя местенцето за малкото създание, което ще дойде скоро в живота ми. Ще се разхождам сутрин около езерото. Ще пия кафето си с два пъти повече сметана. Ще си правя филмови маратони. Ще разлистя всички готварски книги, ще преобърна кухнята, но ще си направя удоволствието да сготвя. Ще прекалявам с пуканките и колата в киното, а после с истеричен смях ще тичам отново до тоалетните. Ще се поддам на детското, ще се люлея на люлките в парка и ще полетя, само за да се приземя в неговите ръце. Ще танцувам без свян на любимите си песни. Ще си припявам тихо в час, решавайки теста. Ще вървя със смях под дъжда. Ще дивея, ще живея.
Не, не "ще". Използваме "ще" като за обещания, които не винаги спазваме. Аз го правя!
Вървя по улицата. Вече не прикрита. Вървя, имам всичко, че и повече. Щастлива съм. Никога вече не ще сведа глава. Знам своята цена!
Виждам красотата... Не, не е време за следващото шоу. Аз съм в реалността, по всяко време. Обградена от градските светлини. Вини! Градско чедо съм, обичам това. Обградена от шум, феерия, светлина... Музиката в главата ми. Усмивката на устата ми. Страстта в очите ми.
Думите върху листа.
Лекота!
Музата е в моята душа.
Красота!



http://thenightworld.vampire-legend.com/forum.htm

17 Re: Silver's diary on Съб Фев 12, 2011 8:36 pm

Silver

avatar
Прохождащ
Прохождащ
12 Февруари 2011

Тръпки?! Мда.
От страх?! Не. От притеснение?! Може би. От желание?! Също. От нетърпение?! Точно.
Самокритична съм, доста дори. Поемам си дъх и правя това. Правя го за теб. О, защото знам, че ще ти хареса. Дори да се чудя на глас. Примамвам, знам го. Играя си, но не съвсем. Показвам, но и прикривам. Дали сърцето ти тупти, когато гледаш, така както моето туптеше докато го правя?! Лека невинност и чувственост. Притеснението?! Неоснователно, нали?! Но аз виждам несъвършенствата си. Виждам ги и понякога ме е яд на тях. Ще ми се да съм съвършена за теб, но все пак съм просто човек. Едно обикновено момиче.
"Той те обича. Ти си перфектна за него."
Както той за мен?! Да, никой не е перфектен до момента, в който не го обикнеш. Когато чуя задоволството в гласа му. О, да, това е всичко, което искам. Той да е щастлив. Ето в това се съсредоточава Светът. Той е моят Свят.
Не, задръжки пред него нямам. Той знае всичко, познава ме. Познаваме ме тъй добре, както и аз сигурно не се. Знае скритите ми желания, без да ги казвам. Знаеш кога и как да ме докосне. Или пък просто чувства?!
Малките подаръчета. Малки изненади. Изкушаващи и палави, сладки и невинни.
come come, baby
come be my toyfriend
let me play with you

Кой ще с кого ще си играе?! А може би и двамата?! Има ли значение... не.





Последната промяна е направена от Silver на Пон Фев 28, 2011 8:12 am; мнението е било променяно общо 1 път

http://thenightworld.vampire-legend.com/forum.htm

18 Re: Silver's diary on Сря Фев 23, 2011 7:26 am

Silver

avatar
Прохождащ
Прохождащ
23 Февруари 2011

Сладките 16!
Моите сладки 16.

Не, представата ми не е за шумно парти. Хора, които се стичат у дома, унищожавайки по невнимание околността. Не искам лицемерни лице, които са тук само за алкохола. Не съм „Принцесата на бала“. Не е моята мечта за рожден ден.
21. Беше един наистина прекрасен ден. Изпълнен с много усмивки и съвсем малко меланхолия. Смях, закачки и любов. Една планина, която не може да бъде поместена. Това бяхме. Това сме. Проснати на леглото. Тя, сгушена в мен. Той, шептящ в ухото ми. Сладко?! Не зная. Забавно?! Със сигурност. Вятърът в косите ни – не е проблем. Студът, който изгаря пръстите ни – майната му.
Сега… Време е за подготовка. Завъртам се, разравям. Подреждам, в главата си. Планувам. И, о, знам какво ще следва. Всички, тук. Желаещи да се присъединят?! Кой е казал, че всичко е приключило вече?! Как не! Събота. Ето този ден чакам. Винаги се сдържам, винаги спирам, винаги се охлаждам. Е, не. Момента да се пооклоунча малко. Женско парти?! Да, но с откачалки. Моите откачалки. Хората, които, знам ще няма да разрешат нещо да ми провали вечерта. Хората, които знам, че по-скоро биха ми зашили няколко шамара, от колкото да ми позволят да се сдухам. Дали ще се напием?! Може би… малко. А може би доста. А може би въобще не.
Усмихвам се. Усмихвам се като котка видяла мишка. Усещам напора на кръвта си. Като огнена вихрушка из вените ми. Времето да освободя малко енергия. Дълго сдържана енергия. Ще забравя огорчението. Тази вечер ще те забравя, така както ти забрави рождения ми ден. Не ще ти продумам, така както ти не ми каза нищо, мили тате. Наистина страхотен подарък! Ще бъда с хората, които не забравиха. Хората, които направиха този ден съвършен. По един или друг начин те са с мен. И ще са.
Иде ми да се размъркам. Сгушвам се и задържам огъня там вътре. Той е за събота. Но не се сдържам. Рязко провесвам глава от леглото, размахвам крака във въздуха и се засмивам с цяло гърло. Детето в мен?! Съжалявам,ако някой има проблем, но то винаги ще е там. Нямам намерението да го губя. Може да стана на 50 дори, но детето в мен ще трепти.
Ще танцувам. Ще танцувам, докато не усетя как краката ми се подгъват като след 600 метра. Ще подскачам и ще се въртя, докато всичко не започне да се върти.
А сутринта... Сутринта може всичко да ме боли, но аз ще се усмихвам с топлина. Заради нощта. Нощта, която съм имала със всички тези същества. Приятели.
Сладки 16! Ето това е моя старт. Началото на моите сладки 16.
Готови?!


http://thenightworld.vampire-legend.com/forum.htm

19 Re: Silver's diary on Съб Мар 19, 2011 10:07 am

Silver

avatar
Прохождащ
Прохождащ
19 Март 2011

Колко време мина...
Никога не съм искала да знаят. Точно поради тази причина. Мразя това. Мразя фалшивата загриженост, в която всички изпадат. За какво говоря?!

Живяло някога едно момиче. То имало имало малко истински приятели и други не допускало до себе си. Един ден както момичето си стояло на чина в училище, смеело се с една от най-близките си, лека болка се прокраднала в гърдите й. Тя познавала това, не му обърнала внимание.
"Ще мине след малко"
Ама не минало. Болката се разпространила, завзела гърдите й. Младото същество потръпнало леко, тих страх пропълзял в съзнанието й. Подтиснала го и тихо помолила приятелката си да я придружи.
"Валериан"
Нали това й беше казала лекарката. Момичето слизало бавно по стълбите, придържана от крехки загрижени ръце. Целия свят се замъглявал. Очите й се затваряли, сякаш отказвали да погледнат повече. Тялото й било като вейка оставена на милостта на южния вятър. Бавно стигнала, където отивала. Взела успокоителното. С подкрепа се върнала, в стаята. Положила глава на дървената маса. За 40 минути всичко се преобърнало. Момичето треперило. Стараело се да диша, но болката стихвала прекалено бавно, прекалено трудно.
40 минути... Отново придружавана от нейната близка и притеснена приятелка тя слязла. "Да си ходи." Моля?! И какво да каже на всички това създание?! Качила се горе.
"Много й е лошо... присвива я сърцето."
Сякаш някой пуснал бомба сред 27 човека. Избухнала врява. Всеки се надпреварвал да си изкаже мнението. Да се покаже, колко е състрадателен.
"Знам какво ми е, знам..."
Тихия отговор на момичето било чуто едва от няколко човека, другите продължавали да викат. Гледали я със страх.
"Не е кой знае какво."
Сякаш не го е казвала. Всички продължавали да я наблюдават по същия напрегнат начин. Някои дори посягали към телефоните си. Всички... Достатъчно!
Ето какво мразя! Няма да умра!
Защо като чуете "сърце" всички си представяте инфаркт?! Да имам дефект по рождение, абра кадабра. И какво?! Не! Не искам това държание, не съм от захар, извара, сирене и каквото още там се сетите.
Силна съм. Може би не колкото вас, не колкото лелката от съседния вход, но по своему и за себе си съм силна. Няма да падна на пода, с оцъклени очи, мъртвешки бяла кожа и струйка кръв стичаща се от устните ми. Имам за какво да живея, мерси за вярата.
Това държание, това държание... Това отношение. Не го искам! Не!



http://thenightworld.vampire-legend.com/forum.htm

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 2]

Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите

 

Активни теми за днес