Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Top posters
Дийдра (3876)
 
Raven (3250)
 
djenitoo (2868)
 
Alex (2308)
 
Topcho (1930)
 
Zhu (1253)
 
krasy (1195)
 
PlamS (1162)
 
gabolinno (977)
 
Ellendary (946)
 

Top posting users this month
angelina4455
 
kostilka
 
Дийдра
 
radost123
 
Topcho
 
iliapi
 




You are not connected. Please login or register

 » Начало » Кой съм аз? » Дневници » Казвам това, което ми е на сърце и нова, което някой иска да разбере...

Казвам това, което ми е на сърце и нова, което някой иска да разбере...

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Zhu

avatar
Четец-маниак
Четец-маниак
Та никога не съм била добра в дневниците. Все забравям да пиша, но се га тук... имам нужда да пиша.....
Живея в малко градче в Северо- западна Германия. Градче е силно казано, но има 2 университета, което си е много.
Тук е винаги мрачно, винаги сиво, винаги има облаци и хората са винаги студени. Винаги светлокожи, винаги пъстрооки и винаги мили. Има и много чужденци, които са винаги различни, винаги по- будни и винаги по- забързани.

8.11.2010
Днес както си вървя по улицата, път по който минавам всеки ден, минимум по един път на ден в продължение на 2 месеца и днес за 1ви път видях тази къща- голяма, сива, студена, там където тя свършваше, започваха облаците. На прозорците на 1вия етаж имаше подредени кристални чаши, а до тях няколко метални топки за украса! От самата къща ме побиха тръпки излъчваше такава .... сивота! Понякога имам чувството, че това малко градче ще ме убие, ако не с размера си, то с вечното ошо време. Откъснах се от мислите си и продължих към университета, все пак исках да си намеря място, беше едва 8,30 определено не бях готова да седя права час и половина.Бързайки бързо влязох в кампуса, да- това беше един от дните на негодувание, просто ставам, събуждам се и съм изпълнена с неприязън към мястото и хората. Те не са виновни, и родителите ми не са виновни. НИкой не е виновен освен мен. Защото всичко се нуждае от жертва, печелиш едно, лишаваш се от друго. В моя случай- мечтаех да уча тук, да съм далеч от всички и всичко, да започна на чисто, нали именно тогава се случват хубавите неща, като от книгите. А и каква реализация би имала една 19- годишна художничка в България?! Никаква! Така се отзовах тук- в сивото градче с любезните хора!

Zhu

avatar
Четец-маниак
Четец-маниак
Знаеш ли кога точно осъзнаваш, че си студент? Когато си избереш по- малко мръсната чаша от купа, който бяга от мивката 050 И след като си сипеш кола, тя започва бавно да се отлага по стените 767738 Някъде тогава си казваш: " Мамка му, трябва да измия чиниите" и сядаш на компа :)
П.С. Когато почети изпих чашата и погледнах на дъното, имаше странни отломки и бял косъм? 1вото го разбирам! Но от къде за Бога е дошло второто :fear:
П.П.С. Днес отново валя и изненада: отново беше сиво. Но кой ли го е*е като седиш цял ден в университета и откачаш 050
Сега съм сама, човек трябва да цени миговете със себе си, след малко ще се върне приятелят ми, които ми е временно и съквартирант. И ще трябва да му обърна внимание! Обичам си го, но понякога искам да го сритам :219796: За това смятам да си измия чаша Exclamation и да си сипя нова кола и да почета книжката на Сандра Браун- Алибито, която ме завладя! Или да точа лиги по Деймън и Стефан... 065 още не съм решила.... каква дилема само!

XOXO Zhu

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите

 

Активни теми за днес